Британски пенсионерка Гертруд Хиндли, която скоро е отпразнувала 103- та си годишнина, разкри тайната на дълголетието си. Според нея, това е отсъствието на телевизор.
„Всички мои приятели имат телевизор, но аз не искам да го имам. Просто искам спокойствие и да си почина“ – обяснила Гертруда.
Хиндли не гледала нито едно предаване по телевизията. Тя не е наблюдавала нито една коронацията на кралица Елизабет II, убийството на Джон Ф. Кенеди, кацането на първия човек на Луната, нито падането на Берлинската стена. Атентатът от 11 септември също премина без нейното внимание.
Вместо да гледате телевизия, Хиндли се грижела за възрастни хора. Също така през 1970 г. Хиндли помогнала за създаването на регионален приют за животни и значителна част от времето ѝ било посветено на тях, за това тя нямала време да гледате телевизионни програми.
Гертруд Хиндли все още няма свои деца и живее в старчески дом. Племенникът й Ричард Хиндли потвърди, че „тя никога не знаеше какво се случва в света.“
„Мисля, че затова толкова дълго е живяла. Тя никога не се е вълнувала, заради новините в света“, – казал той.

Подобни упражнение, като стрелба един в друг и то в гърдите, разбира се с използване на бронежилетка, са част от специализирания курс на обучение в руските специални служби.

Тези тренировки се правят с цел, да се премахне у военните паническия страх от това, че в тях може да попадне куршум.

Въпреки наличието на бронежилетки, войници понякога се контузват.

Но независимо от това, дали войникът е раненили не, той е длъжен да реагира на вражеския огън, запазвайки спокойствие.

Човек, който живее в града е изложена на постоянен стрес заради суетата, проблемите в работата и други спешни случаи, които не винаги произвеждат радост.

Освен това, тези, които живеят в града, често не се придържат към правилното хранене. Това се дължи на факта, че просто не разполагат с време, за да готвят и да се хранят правилно, за това закусват в движение и то какво им дойде.

Да! И състоянието на околната среда в много региони е много лошо.

За да предпазим тялото от връхлитащите го заплахи от всички страни, трябва да включим в храната си плодове и зеленчуци, които ще ни помогнат да намалите стреса.

Зеленият цвят символизира оптимизъм и спокойствие и гарантирано облекчаване на стреса и напрежението.

Включете в храната си повече зелени и всевъзможни зеленчуци, като зеле, карфиол, броколи, лук, маруля, спанак, киселец…..

Всички те са ценен източник на витамин Е, който помага за борба със свободните радикали. И като следствие от това се засилва имунната система и възстановява организма след нервни разстройства.
В тях има и калий. Този елемент е необходимо за правилното функциониране на нервната система.

Забелязала съм, че хора, които винаги си мислят за Небесното Царство, дори и в най мрачните си дни са спокойни и радостни.
Ако възприемаме небесната слава като реалност, а отделяме по-малко внимание на материалните неща, ако мислим за духовните и вечните неща, нас трудно ще ни разтревожи нещо.
Това не е бягство от реалността, както твърдят някои. Напротив, истинската вяра в бъдещото тържество, ще ни направи по-отговорни в живота.
Около нас има много хора, на които не би им дошло на ум за рая или вечността. Как те ще узнаят за тях, ако не им кажем?
Истинското бягство от реалността се заключава в нежеланието на човек да погледне към това, което Бог е приготвил за него.
В тези мрачни дни, пълни с объркване и несигурност, християнинът гледа с увереност в бъдещето, запазвайки спокойствие и изпитващ радост, знаейки че един прекрасен ден ще царува с Христос.

Много се обръщат към Бога в страх или по време на страдание, но когато минат трудните моменти, те отново се връщат към живот, който няма нищо общо с вярата. Живеят така, все едно няма Бог.
За някои вярата е синоним на „религия“. Те търсят тишината и спокойствието в храма. Много от тях още от детството си са участвали в религиозни ритуали, където всичко им се е струвало загадъчно и тайнствено. Но това е само повърхностно възприемане на нещата. „Религията“ може да осъществи някой прекрасни преживявания, но това не е същността на вярата.
Има хора, които смятат, че религията е полезна и необходима за нацията, обществото, семейството, за болните и умиращите, за да се поддържа морал, с други думи всичко се свежда до „ползата“.
Веднъж една жена ме посъветва как да изкореня злото от децата си със следните думи: „Кажете им, че Бог вижда всичко. Те ще се уплашат и повече няма да правят така“.
Но всичко това по-горе не може да се възприеме за вяра.
Вярата е осъществяване на очакваното, увереност в невидимото. Тя е стремеж, привличане към желаното, предчувствие за съвсем различно, отколкото е то, очакване за това, за което си струва да живееш.
Вярата в християнството не е резултат от разсъждения и проверка, нито мимолетно емоционално преживяване, но среща с най-голямото човешко очакване, което е невидимо за човека, но към което човек се стреми.
„А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, – убеждения за неща, които не се виждат“.