Специалисти от Университета в Британска Колумбия са разработили гъвкав сензор, който може да се използва за създаване на интелигентна кожа за роботи, както и гъвкави сензорни екрани на смартфони.

Датчикът се състои от проводим на ток полиакриламиден гел, поставен между силициеви слоеве.

Според разработчиците, сензорът може да открие различни видове докосвания. Например, той „усеща“, когато човек почуква леко с пръсти или прокарва пръст по повърхности дори, когато материалът е разтегнат или сгънат.

Това свойство предлага големи възможности за използването им в гъвкавата електроника.

Учените са представили прототипа с размерът 5×5 см. Според разработчиците, сензорът може лесно да бъде намален. Освен това, цената на производство му не е висока, тъй като той е създаден от евтини и достъпни материали.

Подивелите за 100 години свободен живот, на запад в Куба, домашни крави и бикове образували нова порода преживни животни, които много се различават от техните роднини по другите места на света. До този извод са дошли специалисти от националния парк Гуанаакабибес  в западни край на острова.

Чифтокопитните, някога внесени от испанските колонизатори, а после ставени на произвола на съдбата, с времето намалили размера си. Вимето на женските станало малко, а млякото в него едва стигало да се изхранят телетата. Рогата се заострили и намалили, за да не закачат в клоните на дърветата.

За разлика от домашните крави, мирно  пасящи трева по пасищата, тези животни, ако попаднат във враждебна за тях среда, започват буквално да се борят за оцеляването си.

Кравите са се научили да ядат листа, лози и семена, както и да търсят вода в кухините на скалите. Освен това, те така се усъвършенствали в намирането на прясна вода, че могат да намерят нейн източник на дъното на морето. И за да се доберат до нея, те плават.

Дивите крави и бикове живеят на групи и нападат човек само, когато той им ограничи свободата. Те не позволяват да ги вкарат зад ограда, а когато са в плен стават агресивни и отказват да се хранят.

Изблиците на ярост на тези животни в затворено пространство, обикновено водят до разрив на сърцето.

В наше време са се появили множество различни неясни чужди думи. Защо ли не използваме познатите вече слова, за изобразяване на тези и други дейности?

Ето ви няколко примера със съвсем просто обяснение.

Дауншифтинг – преместване от град в село или в съвсем диви и безлюдни места.

Кетъринг – е обикновено хранене. Т.е. организирането на сватби, банкети и приеми със силите на мобилни готвачи и сервитьори.

Клининг – почистване на апартаменти и офиси. Обикновената чистачка сега патетично се нарича клининг специалист.

Консалтинг – консултиране и даване на съвети по разни въпроси, свързани с бизнеса.

Мърчандайзинг – правилно оформяне на витрини, лавките, така че нужната стока да се набива на очи.

Нейминг – измисляне на имена на различни фирми, стоки, предприятия, ….

Рекрутинг – просто набиране на работна ръка.

Списъкът може да бъде много по-дълъг, но до тук ще спрем.

Американският физик и компютърен специалист Дъглас Хофштадтер, разсъждавайки върху трудността в планирането и оценката за временно изпълнение на задачите, формулирал рекурсивен принцип.

Той е известен като закон на Хофштадтер и гласи:

„Всяка работа винаги отнема повече време от очакваното, дори и да се вземе под внимание закона на Хофштадтер“.

Специалисти от Университета в Калгари твърдят, че може да се спи „предварително“.

Това означава, че ако на един човек му предстои нощна изморителна работа, два допълнителни часа сън през деня, ще му помогнат да се справи със ситуацията и той няма да заспи.

Допълнителните два часа сън могат да помогнат на много хора да се справят с работата на смени и социалните процеси.

Дълго време учените смятали, че единственият начин да си починеш добре, е да поспиш след тежко умствено натоварване. Изследване на канадски учени показало, че това не е така.

Получените допълнително часове сън, дават възможност да се увеличи работоспособността, различните функции на мозъка, в това число на паметта, а също и физическата сила.

Специалисти от научно изследователския център за съня към Университета Лафборо са коментирали откритието и казали, че най-добрия способ за възстановяване след тежка нощна работа е краткия дневен сън.