Естер Чу е американска лекарка с азиатски произход. Тя работи в „Бърза помощ“ повече от 10 години. Няколко пъти в годината среща отказ от пациенти да ги обслужи поради расови предразсъдъци.

Чу работи в Орегон. Тя казва, че в щата има много бели националисти, кито не искат да приемат помощ от азиатска лекарка.

Обичайните разговори преминават по следния начин.

– Разбирам гледната ви точка, но аз съм учила в елитни институции и съм практикувала много години.

– Не, по-добре е да си вървя или да отида при друг лекар.

– Вие можете да се откажете от моята помощ, но аз си оставам квалифициран специалист за вас. Имате алтернатива, да ви обслужи стажант.

– Добре, нека е стажанта, той поне е бял.

Чу много пъти е преживявала периоди на неверие, срам и гняв и въпреки всичко тя „проявява състрадание и продължава да работи“.

Това не е единственият случай. Пациентските предразсъдъци към лекарите са толкова разпространени, че много медицински специалисти ги смятат като част от всекидневната си работа.

През лятото на 1940 г., по време на „Битката за Британия“, германците се опитали да спечелят контрол във въздуха и цял месец в небето над Ла Манша се водели жестоки сражения.

Британците претърпели жестоки поражения и се загрижили за жизнеността на самолетите си.

Те се съветвали с върналите се от полет пилоти, гледали, къде най-често имало пробойни от куршуми и там добавяли броня, но това не помогнало за намаляване на загубите.

Тогава се явил един специалист, който казал:

– Ако сто самолета се завръщат с пробити крила, следва, че дупките в крилата не са толкова опасни. Но ако между тях няма нито един, на когото е пробит резервоара за горивото, следва че самолет с дупка в резервоара няма да се върне.

И когато започнали да добавят броня на места, където нямало дупки, загубите рязко намалели.

Специалисти твърдят, че даденият вирус се намира в организма на 95% от хората на планетата. Какво излиза, че всеки го носи в себе си? Да, за съжаление е точно така.

За това е важно да не го „разбуждаме“.

Трябва да се разболеем или да изпитаме силен стрес, за да се появи херпесът и да ни развали външния вид. Още по-лошо е ако имунната ни система е отслабнала, тогава заболяването ще се появява 3-4 пъти годишно.

Ако това се случва по-рядко, можем да не се страхуваме, но за тази ситуация трябва да се обърнем към имунолог. Той ще даде съвет, как да „се приспи“ вируса и в същото време ще поясни как да се засили имунната система.

Какъв е изводът?!

По-малко да боледуваме и да се нервираме, тогава херпесът съвсем няма да иска да се събуди.

Индийски музикант свирел на китара, докато неврохирургът извършвал операция на мозъка му. По време на операцията мъжът бил в съзнание. Чрез свиренето той помогнал да се открият проблемните участъци в мозъка.

– Докторът ми каза, че трябва да взема китарата си в операционната. Лекарят се нуждаел от постоянна обратна връзка с мен, за да знае какво е самочувствието ми, – казал Абхишек Прасад.

Бившият IT специалист от южния град Бангалор страдал от разтройство, наречено дистония, което предизвиква не волеви мускулни съкращения.

В случая на Прасад, по време на свиренето, мъжът изпитвал конвулсии на три пръста от лявата си ръка.

Първите симптоми се появили преди две години, но трябвало цяла година, за да се установи окончателната диагноза. Болката се появява по време на свирене, но изследванията и кръвните тестове били чисти.

32 годишния мъж, оставил сферата на ИT през 2012 г., за да следва мечтата си да стане музикант.

Операцията минала успешно. След година Прасад планира да пусне първият си албум.

Цоко е специалист по водните ресурси. Често му се налагаше да пътува до места, където няма много вода или такава липсва изобщо. Той добре познаваше сушата и нейните последствия.

Веднъж в разговор с Данчо сподели:

– За мен сушата е едно от най-големите природни бедствия.

– А нима земетресенията и наводненията са по-малко зло на земята? – попита Данчо.

– Когато възникне пожар или наводнение, – поясни Цоко, – разполагаме с достатъчни средства, за да се справим със ситуацията. Но сушата е като рака. Тя бавно и постепенно обхваща земята. Ден след ден слънцето я изгаря, а посевите умират.

– Липсата на вода особено в пустините, може да коства нечий живот, – допълни Данчо.

Цоко се върна назад в спомените си:

– Помня едно градче, за което единствения източник на вода бе едно малко езеро. Веднъж нивото на водата беше паднало под критичната точка. Тогава Стефан, едно младо момче, което бе дошло наскоро да работи при нас,  бе открил една табела в езерото.

– Табела? – изненада се Данчо. – Навярно някоя, която е стояла край езерото преди?!

– Не тя беше ръчно изработена и на нея пишеше: „Господи, моля те, напълни ме“.

– Изисква се силна вяра, за да не загубиш надежда в такъв момент, – въздъхна Данчо.

– И тя дойде с първия дъжд, – засмя се Цоко. – Сякаш небето се разтвори и обилни струи започнаха да поят жадната земя. И пустинята разцъфтя.

– Ние можем да копаем кладенци на вярата, – авторитетно подчерта Данчо, – но само Бог може да ги изпълни с водата на живота.

– Не бива да забравяме, каза Цоко, – че колкото и безплоден да изглежда животът ни, само Бог може да го възроди.

– Във време на духовна суша, Бог може да ни изпълни с надежда, – заключи Данчо.