По време на войната една жена се прибирала късно през нощта минавайки през гората. В едната си ръка държала чанта с продукти, а в другата малко пари. Изведнъж до нея се появил един мъж и й казал:
– Дай чантата си!
– Благодаря ви, но аз мога и сама да я нося, – спокойно казала жената.
Вървели мълчешком десетина минути. Накрая той отново подновил искането си:
– Достатъчно, дай чантата си!
– Благодаря, аз все още мога да се справям сама с нея, – отговорила жената.
Изведнъж човекът изостанал. Жената се уплашила, че може да я нападне отзад. Изведнъж в главата й прелетяла мисъл: „Моят Спасител не е само в църквата, Той е навсякъде, дори и тук в гората.“
И тихо казала:
– Да! и в долината на мрачната сянка ако ходя Няма да се уплаша от зло; Защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават.
Мъжът бързо изтичал към нея и извика:
– Какво каза?
Жената повторила думите си. Между тях се завързал разговор. Накрая той попитал:
– Знаете ли какво исках да направя с вас?
– О, да. Знаех, – казала жената.
– А защо не крещяхте от страх? – мъжът бил изумен.
– Защо да викам? Кой може да ме чуе тук и да ми се притече на помощ? Но Моя Господ е силен. Той ме пази. Нямаше да допусне, да ми направите нещо лошо.
Когато се разделил мъжът се разплакал. Жената се върнала и му казала:
– Ще се моля за вас, докато намерите истинския път в живота си.
Вярата ни дава увереност, че Господ ни обича и пази.

Имало някога един обущар. Овдовял рано и живеел само с малкия си син. В навечерието на Рождество момчето казало:
– Днес при нас ще дойде Спасителят.
– Сигурен ли си? – попитал обущаря.
– Ще видиш, ще дойде. Самият Той ми каза.
Чака момчето скъп гост, през прозореца поглежда, а там няма никой. И изведнъж вижда как две деца бият малко момченце, а то даже не се и съпротивлява. Хукнал синът на обущаря към улицата, разгонил побойниците, а спасеното момченце поканил у дома си. Нахранили го, измили го, сресали го и синът на обущаря казал:
– Татко аз имам чифт ботуши, а на новият ми приятел пръстите се подават от обувката. Позволи ми да му ги дам, виж колко е студено навън. А днес е и празник.
– Добре, направи както искаш, – съгласил се бащата.
Дали на малчугана ботушите, а той радостен и сияещ си тръгнал за в къщи.
Минало известно време, а синът на обущаря стои при прозореца, скъп гост очаква, Спасителят.
По край домът им минал просяк:
– Добри хора, утре е Рождество, а аз три дена хляб в устата си не съм слагал. Дайте ми нещо да похапна, заради Христа!
– Влез дядо, – поканило го момчето. – Да ти даде Бог здраве!
Нахранили и напоили старецът и той си тръгнал весел.
А момчето все Христа чака и започна вече да се безпокои. Настъпила нощта, запалили уличното осветление, снежната виелица намитала още сняг. Изведнъж синът на обущаря завикал:
– Татко до стълба стои жена с малко дете на ръце. Те са бедни, а вън е студено!
Излязъл синът на улицата и довел жената с детето в стаята. Нахранили ги и ги напоили. А момчето казва:
– Къде ще отидат в този студ? На вън такава виелица вилнее. Татко, нека пренощуват у дома.
– Но къде ще спят у дома? – попитал обущаря.
– Как къде? Ти ще спиш на дивана, аз на сандъка, а те на леглото.
– Ами, добре.
Накрая всички легнали да спят. И сънува момчето, че най-накрая при него идва Спасителя и ласкаво му говори:
– Сине, мой! Бъди щастлив през целия си живот.
– Господи, аз толкова много те чаках, – удивило се момчето.
А Господ му казал:
– Та Аз три пъти при теб идвах, скъпи мой. Ти и трите пъти Ме прие, по най-добрия начин. По-добре едва ли би могло да стане.
– Господи, кога си идвал? Не съм те забелязал.
– Ти не Ме позна и въпреки това ме прие. Първият път, когато спаси малкото момче от хулиганите, Мен спаси. Както аз получих оплюване и бях наранен от зли хора, така и това момче… Благодаря ти, мой мили приятелю!
– Господи, а кога за втори път си идвал? През цялото време гледах през прозореца, но не те видях, – попитало момчето.
– Втория път, като просяк седнах на трапезата ти. Вие с баща ти сух хляб ядете, а за празника ме гостихте с торта.
– Добре, а третия път, Господи? Ако бях Те видял, сигурно щях да те позная.
– Третия път, Аз нощувах у теб с майка си.
– Как така?
– Когато бягах от Ирод в Египет с родителите си, ни дадоха подслон, както направи и ти с баща си. Бъди щастлив, сине мой, през целия си живот.
Когато се събудило сутринта, синът на обущарят попитал:
– Къде са жената и бебето? Виж в къщи няма никой.
Ботушите, които вчера бе подарил на момченцето, стояли в ъгъла. Тортата на масата била недокосната. А в сърцето на момчето имало толкова много радост, колкото никъде другаде.

Обърнатият кръст може да се намери в символиката на сатанистите и групите на метал. Но този знак има не само антихристиянска ориентация.
Той е известен на католиците като кръста на Свети Петър.
Според преданието на такъв кръст е поискал да бъде прикован апостол Петър, защото не бил достоен да умре като Спасителя.
Така обърнат кръста е изобразен в католическата символика, включително и на папския престол.