В долината на Нил, може би в бъдеще ще се появи плаващ град. Студентите от Нант са авторите на този проект. Те са предложили модулни плаващи съоръжения.
Проектът е наречен Хидрополис. На плаващи съоръжения, ще се поставят селскостопански съоръжения, различни предприятия, жилища за хора и генератори.
От древни времена, долината на Нил се наводнява, което предизвиква напояването на земята. Това давало възможност на нея да се отглеждат растения. Естествено, нашите язовири са коренно различни от „древните“. Но това, което са разработили студентите от Нант е доста оригинално.
Когато има прилив, нищо няма да се потопи, а ще се издигне заедно с водата.
Проектът печели конкурса организиран от фонда „Жак Ружери“.
Преди построяването на язовир Асуан, долината на Нил се е наводнявала по естествен начин. Във водата се появяват хранителни вещества от Нил, така водата става идеална за напояване.
Естествено, трябва да се вземе в предвид, язовирната стена. Тя може да нанесе и смъртоносни последици, защото тя частично изменя екосистемата. Кал се натрупва върху язовирната стена, освен това отложените по нея морски соли допринасят за ерозията ѝ.
Именно проектът Хидрополис ще реши проблема с калта и солта. В рамките на проекта, езерото Насър, вероятно ще бъде разделено на модули, които ще бъдат разположени на 200 метрови водохранилища. Този плаващ град ще защитава язовирната стена, която ще действа като бариера.
Язовирът е отворен по време на сезона на проливните дъждове и наводнението ще осигури на земята необходимите хранителни вещества. В резултат на това системата е много с по-високо качество, отколкото преди. А също така района ще се предпази от наводнения.
Предстои да видим как този проект ще се реализира в живота.

Британската източно-индийска компания имала монополна търговията в Индия и  контролирала всички солни мини. Начислявала високи данъци при покупката на сол и от това трупала огромни печалби.
За да защити солта от контрабандистите в цялата страна от Хималаите до Бенгалския залив била построена митническа линия дълга 4 хиляди километра. Тя била охранявана от 14 хиляди войника.
Разстоянията между митническите постове било една миля. Между постовете се простирал жив плет с височина 2.5 метра или каменни стени, а на някои участъци се използвали естествените прегради от широки реки.
Цялата структура била премахната през 1879 г., когато британското правителство решило да въведе в Индия режим на свободна търговия.

Тази пещера е една от най-красивите кътчета на природата в Китай. Разположена е на 7 км от град Гуилин, в парка Сишан. Това приказно място е било известно на хората преди повече от хиляда години, но отново е открито през 40-те години на 20 век. А за туристи пещерата е открита едва през 1973 г. Тя бързо става популярна заради удивителната си красота.
Своето поетическо наименование пещерата е получила благодарение на зелените тръстикови храсти, растящи около нея. Според легендата от тази тръстика майстори правели най-сладкогласните флейти в Китай.
Тази пещера е една от най-дълбоките карстови пещери в Китай. Дълбока е 240 м, а дължината й достига 500м. Карстовите пещери се формират в резултат на постепенно извличане на разтворими скали: варовик, мрамор, сол, гипс и други. Преди на това място е имало океан, но водата е изчезнала и на негово място е останала пещерата.
Ако се спуснеш във пещерата се оказваш във фантастичен дворец., който е сътворила самата природа. Имаш чувството, че се намираш в друг свят, време и пространство. Мекото неоново осветление превръща сталактитите, сталагмитите и сталагнатите в прекрасни картини, на който китайците дали различни имена: Джунгли, Плодовата гора, Девствената гора, драконовото време. Със всяка от тези композиции е свързана старинна легенда.
В Кристалния дворец на царя дракон могат да се съберат 1000 души едновременно, за това по време на Втората световна война е използван като бомбоубежище.
Стените на тръстиковата пещера са изпъстрени с различни надписи: китайски стихове, записки на различни пътешественици. Смята се, че тези надписи са още от епохата на Тан 618-907 г.
Ето такава красота се крия под земята и тя истински впечатлява.

Необичайна находка са намерили работниците от голф клуба в щата Калифорния. На терена те намерили жива акула. Страното е, че мястото се е намирало на осем километра от крайбрежието.
Един от сътрудниците на клуба забелязал някакъв извиващ се предмет. Когато приближил, разбрал, че това е 60 сантиметрова леопардова акула. На гръбната перка на акулата имало рани, вероятно оставени от птица с хищни нокти, вероятно ястреб.  „Ловецът“ е хванал плячката си в океана, но не е могъл да я донесе до дома си.
За щастие, никой от посетителите и служителите на клуба не е пострадал. Според управителя, няколко играчи напуснали терена малко преди инцидента.
След като открили акулата, я сложили в кофа с вода и прибавили сол, за да създадат условия, подобни на тези, които тя е имала в природата.
След това отнесли акулата до океан и я пуснали. Първоначално тя изобщо не се движела, но изведнъж се обърнала и отплавала.
Това за първи път се случва в този клуб. Преди на полето са срещали койоти, скункс, даже планински лъв, но не и акула.
Възможно е произшествието да няма нищо общо с птиците. Експерти предполагат, че появата на акула на голф игрището е дело на човек. Възможно е, животното да е било домашен любиме, а собственикът му е искал да се отърве от него.

Тези осемнадесет езера сенамират  в едно от най-сухите места на планетата. Общата им площ е около 628 квадратни километра.
Местоположението на водоемите позволява да се видят невероятно контрастиращи пейзажи.
Тази система от езера е разположени в Република Чад, в областта Енеди, а около нея има безкрайните пясъци. Тя включва не само сладководни водоеми, но и солени. Всички езера съществуват благодарение на наличие на подземни източници.
Въпреки обединяващото име „система“, тя е разделена на две групи отдалечени на разстояние от около четиридесет мили.
Унианга – Кебир обединява четири солени езера. Концентрацията на сол в тях е толкова висока, че там живеят само няколко вида организми и водорасли.
14 езера са обединени в друга група. Те са сладководни. Факта, че голяма част от повърхността е покрита с тръстика, пречи на изпарението на водата. Чистотата на тези езера води до много по-разнообразна фауна.