Беше много студено. Старши сержант Данаил Маринов беше нощна смяна. Студът щипеше неумолимо.

Данаил от време на време потъркваше ръцете си, които бяха в ръкавици, но мразът проникваше и през тях. Младежът крачеше напред назад, за да се стопли. Беше едва осем часа, а го чакаше цяла нощ дежурство.

Телефонът иззвъня.

– Отидете на пътя и отбивайте движението в посока към града, има виелица.

– Слушам, – едва успя да каже Данаил, когато усети, че от другата страна бяха затворили.

Маринов взе със себе си няколко души и изпълни заповедта.

След около два часа Данаил получи нова заповед:

– Към вас ще дойде КАМАЗ „Вахта“ отидете на мястото, където хора са задържани от снега. Те се нуждаят от помощ.

До самото място не успяха да се доберат, нямаше как да преминат, за това тръгнаха пеша.

– Старши сержант Маринов придружи този КАМАЗ, – каза дежурният офицер.-  Внимавай за хората, гледай да не се паникьосат. Поддържай постоянна връзка с отдела.

Хората бяха замръзнали. Данаил не можеше да стои от страни, за това започна да им помага. Заедно с другите отиде до затъналия автомобил и започна да изважда хората.

Едно момиче, което прехвърлиха в КАМАЗА бе много замръзнало. Горната ѝ дреха беше цялата мокра. Тя трепереше и не можеше да се сгрее. Данаил свали якето си и го метна върху момичето.

Един мъж се мъчеше да сгрее премръзналите си ръце, но безуспешно. Когато Данаил го вида му даде ръкавиците си.

След това Маринов продължи да изважда затрупаните. Хората се хванаха за ръце, за да не се изгубят и в този момент….

Веригата от хора се разкъса, вятърът бе станал много силен и ги разпиля. Данаил разбра, че бе изгубил пътя. Започна да обикаля и да търси другите.

На Маринов му се струваше, че се лута часове, а не минути. Изведнъж видя светлини и се насочи към тях. Това бяха авариините на една затрупана в снега кола. В нея имаше семейство с две деца. Едното на две, а другото на десет години.

Маринов бързо се свърза с дежурния:

– Имаме нужда от помощ, намерих семейство с две деца в затрупана от снега кола.

– Ще изпратя някого, успокой хората.

Снегът все повече затрупваше колата, а бензина свършваше. Тогава Данаил отвори малко прозореца на колата и провеси червен плат, за да ги видят, ако наистина ги намереха.

Когато ги откриха, снегът бе достигнал до стъклото. Бързо ги откопаха и ги пренесоха в КАМАЗА.

Маринов бе раздал всичко, което имаше, за да стопли другите, но той самият бе премръзнал. Когато го закараха в болницата, лекарите се страхуваха за измръзналите пръсти на лявата му ръка.

Докато лежеше на леглото Данаил си спомни как  му се караше майка му:

– Не искам да работиш тази работа, не ми харесва да бъдеш в полицията. Скоро се ожени, ами ако се случи нещо лошо с теб ….

Тогава той бе се засмял и ѝ бе казал:

– Не виждам по-добро място за мен освен това. Там мога да помагам на хората. Трудно е, но тази работа ми харесва.

Поради силната виелица на това трасе бяха затрупани много коли в снега, но поради смелата намеса на Данаил и неговите другари почина само един човек от измръзване.
–

Жителят на Минеаполис Ричард Ман е навършил 101 години, но все още е силен и здрав.

Съседите му плащат да изгребва снега с лопата от верандите им и край домовете им. При това той извършва тази работа с лекота.

Ричард започнал да печели по този начин още, когато е бил на 4 години. Баща му умрял и той решил да върши „мъжката работа“. Така помагал да майка си, като изкарвал допълнителни пари.

Ричард Ман съветва, че ключът към дълъг живот е чистият живот, малко вино, жена, пари и чувство за хумор. Всяка сутрин Ричард препоръчва да се яде бекон с яйца, както прави и самия той.

Дизайнерите са прекрасни хора. Ден и нощ мислят как да направят света по-прекрасен и удобен, а живота ни ярък и интересен.

Ето ви един пример, за да оцените усилията им по достойнство.

Представям ви прибор, направен, за да показва времето на другия ден.

Кен Кавамото е инженер програмист, който се стреми да съедини цифровия и  реалния свят.

Той е направил прибор, който нагледно показва времето на другия ден. Нарекъл го е Tempescope.

Ако предстои да има буря, в него святкат истински мълния, ако се очаква дъждовно време, в уреда вали дъжд.

Дразнещо е, че снега за сега не се получава.

В магазина нямаше много хора. Днес бе по-спокойно, може би заради падналия сняг.

Мъж бе поръчал вече желаното и очакваше магазинерката да го обслужи.

– Кило и двеста, – каза тя, – 3,50.

– Хм, – каза мъжът, – знаете ли, аз работя като учител по математика…

– …ъ-ъ-ъ… Точно 3 лева.

– В гимназията, – допълни мъжът.

– Един килограм 154 грама. Всичко 2,23 ….

Често наблюдавах „зимата“ през декември месец и се питах: „Какво става? Май времето се е объркало. Няма сняг, не е още студено. Нима Нова година ще срещнем  без сняг?“

Някой ме подсети и аз отворих поемата на Пушкин „Евгений Онегин“.

И ето какво намерих там в 5 глава:

В тот год осенняя погода
Стояла долго на дворе,
Зимы ждала, ждала природа.
Снег выпал только в январе
На третье в ночь.

Пушкин е същински гении. Новата версия на тези стихове се явява нашата зима, с малко отклонение.

Припомнете си кога завали първия сняг при нас. Това направо е невероятно!