Елена внимателно разглеждаше щанда за играчки в близкия на дома им магазин. Тя търсеше перфектния подаръка за сина си Живко.

– Той много бързо чупи или поврежда каква да е играчка, – въздъхна тя.

– Вземете този евтин камион или полицейската кола, – посъветва я магазинерката.

– Притеснявам се, – премигна неспокойно Елена. – За колко минути ще се наслади Живко на тази играчка, преди тя да се превърне в боклук и захвърлена в някой ъгъл на стаята?!

– Днес производителите се стараят да подобрят качеството, особено на играчките за малки деца, – опита се да я успокои магазинерката.

– Ако бързо се чупят, – засмя се тъжно Елена, – това се прави с предпазна мярка.

– Как така? – повдигна изумено вежди магазинерката. – Каква предпазна мярка? С какво ще играят децата?

– Това е идеята, – поклати глава Елена. – Купуваме по-евтиното, за да осигурим безопасността на децата си.

Магазинерката бе нацяло объркана.

– Ако детето не контактува с тази играчка по-нататък, вероятността да се нарани е нула, – поясни Елена.

Магазинерката избухна в бурен смях:

– Ако е така, вземете му малко чукче. Него няма да може толкова лесно да счупи.

– Още по-лошо, – махна с ръка Елена. – Докато му обясним за какво служи и как да го използва, Живко ще ще изпочупи всичко наоколо с него.

И двете се засмяха.

Накрая Елена избра едно „безопасно“ самосвалче според нея, но то се счупи по пътя ѝ към колата.

Да се чудиш, какво да подариш на децата си за поредния празник.

Ема имаше рожден ден. Приятелката ѝ Катя предложи:

– Хайде да отидем в салона за красота. Наскоро го откриха, много е хубав. Сама ще се убедиш.

Ема бързо се съгласи и двете отидоха в салона.

Успокояваща музика и личен придружител ги посрещнаха в спокойния, слабо осветен спа център. Цялото преживяване беше тихо и отпускащо.

Двете девойки не можаха да сдържат смеха си, когато прочетоха надписа поставен на масата:

„Тази органична грижа за косата ви дава повече от това, което търсите. Тя ви дава спокойствие“.

Ема прошепна на приятелката си:

– Продуктите за коса не носят траен мир, но често се задоволяваме с временно облекчение, когато светът ни стресира.

– В действителност истинският мир не идва от нещо, а от Някого, – подчерта Катя. – И това е Исус, Който ни предлага мир за днес и за вечността.

– Мирът с Бога е повече от просто чувство, – добави Ема, – това е дар, който получаваме чрез вяра в Исус. Независимо дали се чувстваме близо до Бога или не, Неговият мир е достъпен за нас в салон или болница, във времена на спокойствие и времена на хаос.

След като закопча колана си Здравка попита:

– Татко, какво правиш на работата си?

– Всеки ден е различно, – отговори бащата, – но каквото и да правя, показвам на хората, с които работя, че са важни.

– Какви неща би могъл да направиш, за да ги насърчиш, че са важни? – попита учудена Здравка.

– Трябва да си уверена, че всеки е ценен за Бог. Той обича всички. Любовта му е много по-голяма, отколкото можем да си я представим ……

– Това го знам , – Здравка прекъсна баща си. – Извинявай, но аз знам че Бог ни обича много. Интересуваше ме как мога другите да убедя в това?

– Божията любов изпълва сърцата ни. Тя прелива. Тази преливаща любов е предназначена за другите. Усещайки и осъзнавайки я, хората се чувстват важни.

– Какво е чувството от Божията любов? – полюбопитствува Здравка.

– Може би топла прегръдка от някой, на когото имаш доверие. Безопасно място за сън. Радостта да бъдеш видян и познат.

– Как изглежда Божията любов? – Здравка питаше ококорила очи.

– Може би някой, който отстоява това, което е правилно. Храна, споделена с хора, които те интересуват. Усмивки, които те карат да се чувстваш като у дома си.

– А как звучи Божията любов? – продължи с въпросите си Здравка.

– Смях с приятели. Любима песен или някой, който да ти каже: „Вярвам в теб. Ще успееш“.

– О, това е чудесно, – възкликна Здравка. – И аз ще правя така.

Съпругата на Тони почина. Той мислеше, че е преодолял скръбта, но един ден мина край ресторанта, където двамата се бяха хранили. Чу любимата ѝ песен …

И гигантът на скръбта започна да го мачка.

Тони не можеше да спи. Загуби апетит. Дори мисли за самоубийство го посетиха.

Скръбта не е психическо заболяване, но се усеща като такова.

Колкото и странно да звучи, „скръбта е по-добра от смеха, защото тъгата има пречистващо влияние върху нас“.

– Какво да правя? – попита Тони.

Посъветваха го:

– Изправи се срещу мъката. Позволи си да плачеш. Бог разбира и щете приведе и през това.

Всички се заливаха в смях:

– Този идиот Ной е решил да построи ковчег.

– Можеше просто да си плати увеличените данъци, за да спре изменението на климата.

Ной отказа да плати своя „справедлив дял“, за да предотврати предстоящата климатична катастрофа.

– Няма да платя, – заяви категорично той. – По-добре да инвестирам в строителни материали, които ще използвам, за да построя гигантска си лодка. Бог не греши в прогнозите си.

Някои роптаеха:

– Този е ненормален.

– Всички сме чували слуховете, че нещо наистина лошо ще се случи с нашия климат, но сме съгласни, че най-доброто решение е просто да плащаме повече данъци и изменението на климата ще изчезне.

– Вместо да се съгласи с нас, този стар глупак предпочита да построи ковчега си.

Един от присъстващите не се стърпя и попита Ной:

– Защо правиш това?

– Не мисля, че плащането на повече данъци ще направи нещо, – каза Ной. – Всички смятат, че даването на повече пари на правителството ще реши всичко, но нищо няма да спре това, което идва. Просто ще построя своя ковчег.

Ной цитираше предишни опити с повишаване на данъците:

– Това не доведе до решение, относно ширещата се престъпност и корупция. Следователно правителствените планове не са ефективни.

– Ной как мислиш, нещата да се оправят?

– Само не по начина, по който всички си мислят, че ще стане. Мислят ме за луд, но се надявам, че всички са подготвили спасителните си жилетки. Бог знае всичко, но има ли кой да Го чуе?