– Няма Бог. Няма вечност. Направете си земния живот приятен, удобен и радостен. Няма друг живот.

Погледнете към тези, които изричат това.

Какво са постигнали? Осигуриха ли се против катастрофите? Запазиха ли се от болести? Смъртта отминава ли ги?

Някой ще каже:

– Да, но те ядат, пият, отдават се на плътските си удоволствия, имат много пари и хубави апартаменти.

Не е лошо да чуем мнението на италианския революционер Гарибалди:

„Да се роди, да яде, да пие и накрая да умре, това може и насекомото“.

Явно е че материалният живот не само, че не задоволява, но принизява човек до нивото на насекомо.

Навярно и вие сте чували, че някои твърдят:

– Отвъд гроба няма нищо.

Чуйте ме добре. Преди Колумб всички са твърдели, че отвъд океана няма нищо, а само една страшна бездна, в която моряците пропадат, ако се доближат много до нея.

Но Колумб доказва, че зад океана има друга земя.

Словото ни говори, че отвъд гроба има вечен мир.

Човек без надежда във вечния живот прилича на осъден на смърт затворник, който всеки ден очаква да се приведе в изпълнение присъдата му.

Приемете вечния живот. Така ще получите пълна прошка, заличаване на греховете, изобилно изливане на Святия Дух и Божията любов в сърцата си.

В историята на американските затвори има два случая, когато наказанието на подсъдимия се променяло от смъртно с доживотен затвор.

Но смъртта на електрическия стол все пак ги застигнала.

През 1989 г. Майкъл Андерсън Годвин сам си устроил електрически стол. Той седнал на метална тоалетна в своята килия и едновременно с това ремонтирал телевизор. Получило се късо съединение, когато захапал проводник.

През 1997 г. подобно произшествие се случило с Лорънс Бейкър. Той също седнал на метална тоалетна и гледал телевизор със собственоръчно приготвени слушалки.

Била 1945 година. Започнало щурмуването на Берлин.

Под куршумите и снарядите съветски сержант спасил от смърт малко немско момиче, като я закрил с тялото си.

Като символ на самоотвержеността и безкористната смелост, издигнали паметник на сержант Вучетич.

Той представлява войн освободител  с дете на ръце.

Питър Хофман посети за първи път България. Той бе много очарован от природата на страната, но не по-малко и от обичаите на народа.

Беше 2 юни, 12 часа, когато завиха сирените. Питър ужасно се изплаши.

„Война, – помисли си Хофман и се заоглежда за някое скривалище“.

Това, което видя го изуми. Всичко бе спряло, всякакво движение – автомобилите, градския транспорт, хората по улиците, работници в предприятията си, ученици в двора на училището, а други в класните стаи.

Навсякъде цареше тишина, само воя на сирените се чуваше.

След три минути, когато всичко се върна към нормалния си ритъм, Питър попита първият му се изпречил младеж:

– Каква беше тази тревога? Нещо лошо ли се е случило? Да не би да почва война?

– Днес е ден на който отдаваме почит на загиналите за Отечеството, – каза младежът.

Едва тогава Хофман си спомни за поета и революционера Христо Ботев.

Негов приятел му бе разказал за него преди да дойде в България:

– Този Христо Ботев повел на истинска смърт група от хора като него да се бият за Отечеството си. Те отвлекли един австрийски кораб и принудили капитана му да ги свали на българския бряг. След няколко битки, били разбити от редовна много добре въоръжена турска войска. По непотвърдени данни самият Ботев загинал от „приятелски“ куршум.

След няколко години Питър отново дойде в България и пак беше 2 юни.

– Дали пак всичко ще замръзне, както го видях с очите си преди? – запита се Хофман. – Дали някой от младите няма да измени на тази традиция?

Отново сирени ечаха в настъпилата тишина.

В България много неща са се изменили, но тази картина на 2 юни е една и съща всяка година.

Във Франция може официално да е ожените за починал човек, въпреки че законът в този случай не дава правото на унаследяване на починалия.

Повечето от тези бракове се сключват, за да се узаконят децата на бременната булка.

Всяка заявка за сключване на брак с починал човек се одобрява от президента на Франция.

По време на церемонията, булката или младоженеца стои до снимка на починалия и водещият тържеството изрича фразата „докато смъртта ви раздели“ в минало време.

Подобна традиция, която е наречена призрачен брак, съществува в Китай и Судан.