В първия вход на един четириетажен блок една жена изпитваше голяма мъка. Тя бе изгубила детето си при трагичен инцидент.

Във входа много хора дори не знаеха за тази трагедия. Но това е нищо. В по-големите градове хората, които живеят на един етаж, дори не се познават.

Николина живееше в същия вход, един етаж по-надолу от тази жена. Тя не я познаваше, но след като научи за случилото се, ѝ написа писмо.

Николина бе много изненадана, когато получи отговор от Спаска, така се казваше жената, която бе изгубила детето си:

„Вашето писмо бе много насърчително за мен. То бе като лъч светлина в мрака“

Така Николина реши около датата на смъртта на детето на Спаска или неговия рожден ден, да ѝ изпраща писма с насърчение и утеха.

Веднъж Спаска срещна Николина пред блока, прегърна я и ѝ каза:

– Не спирайте да ми пишете. Всички други са забравили…. , – очите на жената се напълниха със сълзи, – признателна съм ви за всеки ред. Благодаря ви че си спомняте за моята болка и начина, по които ме подкрепяте през всичките тези години.

„Исус беше милостив и разбираше всеки човек, – помисли си Николина. – Той ни учи и нас така да се отнасяме към другите. Да покажеш милост към някого, не е кой знае колко трудно нещо“.

Николина бе насърчена от думите на жената и реши внимателно да се оглежда около себе си и ако види човек нуждаещ се от утеха или успокоение, да му помогне.

Понякога е достатъчно само да прегърнеш някого, да му напишеш писмо или да го изслушаш. Така ставаш проводник на Божията любов към хората.