Новата императорска градина била подготвeнa три години.
Накрая всички работи по нея били приключени. Императорът поканил всички знатни да се насладят на красотата ѝ. Всички били във възторг и изказвали само комплименти за градината. Но императорът искал да чуе какво ще каже майстор Лин-чи, който бил ненадминат специалист в това изкуство. Когато поискал мнението му се възцарила тишина.
Майсторът спокойно отговорил:
– Странно, аз не вицдам нито едно сухо листо. Може ли да съществува живот без смърт? Поради това, че в градината няма сухи листа градината е мъртва. Мисля, че тази сутрин много внимателно са я помели. Нека донесат малко сухи листа.
Донесли листата и ги разпръснали. Вятарът започнал да си играе с тях. Листата зашумели…..и градината оживяла.
Тогава майсторът казал:
– Сега всичко е наред. Вашата градина бе твърде чиста и спретната. Изкуството става величествено, когато ни се разкрие.

Когато бях малка баба ми винаги се сърдеше, когато в дома ни откриеше увехнали цветя. За нея те придаваха на дома мирис на смърт.
Но заедно с увехналите цветя трябва да изхвърлим и обидите, злобата, претенциите си спрямо другите.
Изхвърлете всичко ненужно и отживяло, като изсъхналите цвета във вазата. Оставете само радостта, мира и любовта.
Днешната действителност често ни сблъсква с някой травматичен опит, но ако се оставим на вълните на преживяното, ставаме нещастни и обидени неудачници. Така емоциите ни се приспособяват към реалността.
Увереността в собствените ни сили може да създаде друга действителност, свързваща ни с успеха и радостта в живота.
Разбира се, няма живот без абсолютно никакви проблеми. Животът не е гладък и равен път, без завои и натъртвания. Обратите и паданията не ви дават основание да отпуснете безпомощно ръце, да страдате и да вините живота, че не е достатъчно лоялен и добър към вас.
Малко усилие, увереност и правилна насока, създават условия за успех и радост в живота. Условията са прости и изпълними. Има ли смисъл да скимтите и да се оплаквате, да се самосъжалявате и да проклинате живота си.
Не забравяйте, че живот ви зависи изцяло от вас. Че вие ​​и само вие го градите, със собствените си мисли и ориентация.  Ако това наистина е така, тогава навярно разбирате, че сами сте отговорни за това, което трябва да бъде и което става в живота ви.

Както се знае, причината за една от най-трагичните и смъртоносни корабокрушения в историята на съвременното корабоплаване се смята фаталния сблъсък с огромен айсберг, който по неизвестни причини се е оказал в средата на Атлантически океан.
Според писателката Патън причината за трагедията и смъртта на повече от петнадесет хиляди души, е човешкият фактор. Истинската причина за трагедията е научила от дядо си, който е бил член на екипажа на „Титаник“ и по чудо оцелява в онази ужасна нощ.
Дядо й твърдял, че най-голямата грешка е фактът, че след сблъсъка не е заповядано да се спре кораба. Ако „Титаник“ е бил спрян, то пробития отсек от леда нямало да се запълни толкова бързо с вода и той можел да издържи до пристигането на спасителния кораб „Карпати“.
Писателката е обяснила, че дядо й е молил членовете на семейството да не разкриват тази тайна, но тя е решила, че трябва да направи това, защото е една от последните, които знаят истинската причина за трагедията.

Знаете ли кой е първият алпинист? Не, той не е от нашето време. Ще ви се стори странно, но първият „катерач“ е още от римско време. И това е бил император Адриан, живял между 76-187 година.
През 121г. той се изкачил на връх Етна по поетически причини. Желанието му било да види зората на слънцето. Една година след изкачването му Етна изригнал лава и пепел в следствие, на което загинали много хора.
Интересното е, че поетическата натура на Адриан се проявила дори на смъртния му одър, когато написал предсмъртно стихотворение за себе си. Макар и жесток, той много е направил за Рим като император. Неговата гробница, замъка на св. Ангел и до днес е в Рим.
Нека от историята да се прехвърлим към постиженията в алпинизмът. Днес са покорени едни от най-високите върхове, като Еверест, Лхотце и Чегори. Може странно да ви прозвучи, но и днес има височини, които не са достигнати. Нима са се свършили смелчаците или тези върхове са непостижими за хората? Коя е причината на тях да не е стъпвал човешки крак?
Най-високият от тях е Гандхар Пуенсума висок 7570 метра и се намира в Бутан. Причината поради, която този връх не е достигнат е просто смешна. В Бутан е забранено по закон да се изкачват върхове по-високи от 6000 метра. Въпреки, че през 1998г. японска експедиция е получила разрешение, местните власти в Бутан не са ги допуснали до върха.
Има и други върхове, на които човешки крак не е стъпвал и причината не е забрана. Такъв е Сасер Кангри II Изток висок 7518 метра.
Не мога да отмина с мълчание така наречения връх на смъртта Чогори. Разположен е в Кашмир и е 237 метра по-нисък от Еверест. Мнозина алпинисти са дръзвали да се изкачат на него, но всеки четвърти е загивал. Истински връх на мъртъвци.
Интересното е, че през 1902г. първи атакувал върха окултиста Алистър Кроули. Опитът му бил неуспешен. Чогори е покорен през 1954г, от италианците Лино Лачедели и Ахил Компаньони. Този най-труден маршрут е наречен от знаменития Рейнхолд Меснер „самоубийствен“.
През 1986г. към върха тръгнали двама поляци Ежи Кукучка и Тадеуш Петровски. Петровски загинал при слизането, а Кукучка след 3 години при покоряването на Лхотце. До сега нито един алпинист не е рискувал да тръгне по техния маршрут.
Колкото трудни и недостижими да са върховете на Земята, те имат своите покорители. Силата, мъжеството и упоритостта винаги побеждават.