Една от тях е неправилното хранене. Това включва храни с високо съдържание на киселини и захари. Не е нужно да дъвчете със зъбите всякакви предмети.
Отсъствието на зъбна хигиена също влошава положението на зъбите. Необходимо е да си миете зъбите поне два пъти на ден.
Някои хора се страхуват да посещават зъболекар, а това води до загуба на зъби.
Пренебрегването кариес или други сериозни заболявания на зъбите само ще удължи и изостри заболяването, което води в крайна сметка до загуба на зъби.
Наближаваше десет и половина. Писанов се канеше вече да отиде за обичайното съвещание, когато в кабинета му се появи Петър, енорийския свещеник на местната църква. От него лъхаше доброжелателност и Писанов го поздрави сърдечно.
– Хубаво е, че ви заварих, господин Писанов и вие сте много зает човек като мен.
Свещеникът бе дошъл заради камбанарията, която от два месеца бе почнала да се руши. Дървояди, кой знае от къде бяха дошли, разяждаха дървената ѝ конструкция.
И тъй като заостреният връх на камбанарията бе забележителна черта на малкото градче, Писанов бе открил подписка във вестника за нейното възстановяване.
– Направих сметка за необходимия ремонт, – каза Петър. – Опасявам се, че ще излезе малко повече отколкото предполагах, четиринадесет хиляди.
– Това е доста голяма сума.
– Наистина е голяма особено, когато постъпленията от вашата подписка не превишават пет хиляди лева.
Това не разтревожи много Писанов. Все пак начинанието му бе съвсем доброволно. Той не беше богат, но бе внесъл своите сто лева.
– Сега страната преживява тежки времена, – Писанов се опита да оправдае хората. – Данъците, сметките и таксите растат. А този сезон съвсем не е благоприятен за благотворителност. Почакайте да се затопли времето, може би тогава хората ще бъдат по-благосклонни.
– Да, но проблемът е неотложен, – каза с тъга Петър.
Енорийският свещеник продължаваше да говори още дълго време в същия дух, но Писанов губеше вече търпение.
„Този човек не разбира ли, – помисли си Писанов, – че това искане за повече и повече, трябва да престане, преди страната да изпадне в пълна разруха?“
Все пак Писанов го изслуша. Обсъди с него различни начини и средства за набавяне на необходимите суми. Обеща му място на някои от вътрешните страници на вестника, където може да изкаже болката си, но това бе всичко. Писанов не притежаваше необходимите ресурси, с които можеше да му помогне.
Ако вие знаете, че безплатното сиренце е само в капана, то американците са склонни да вярват, че „няма такова нещо като безплатен обяд“ – There Is No Such Thing As A Free Lunch.
В действителност безплатен обяд са могли да получат през 1840 г. в месните барове, ако си поръчат бира.
Храните, които се предлагали като безплатни със питието били много солени, от което жаждата на клиентите се засилвала.
В резултат на това, икономията в случая водела до изразходване на средства, които превишавали по стойност един обикновен обяд.
Тази практика действа и сега по целия свят.
Например, ако си поръчате бира в Дъблин или Единбург, за сметка на заведението ви предлагат солени ядки.
Бъдете внимателни!
Майка ѝ скоро бе починала. От нея бяха останали много снимки, които сама бе правила. Василка се опита да подреди фотографиите на отделни купчинки.
От тях я гледаха напълно непознати лица. Едни се усмихваха, други плачеха, трети се бяха отнесли някъде в мислите си……..
Когато леля Здравка я завари сред купчината снимки, каза на Василка:
– За какво ти са тези снимки? Те са ничии ….
Василка се опитваше да гледа с разбиране на фотографиите. Някои от тях я разчустваха, но тя се опитваше да се овладее.
„В крайна сметка, това са снимки, мъртва хартия, – казваше си Василка. – Може би за това по-възрастните не са ѝ обърнали внимание и не са я насърчили да продължи“.
Майка ѝ ги бе заключила в един куфар, но не като някаква тайна, а нещо, което е смятала за маловажно.
Колко ли жени като майка ѝ, с неразкрити таланти са в света? Или такива, които в името на семейството и любимия мъж, са се отрекли от мечтите си.
Василка знаеше, че поколението на майка ѝ и всички малко по-големи или по-малки от нея са се превърнали в жертвен агнец на семейния олтар.
Преди години я беше попитала;
– Мамо, защо не си завършила образованието си?
– Баща ти беше завършил само гимназия, не вървеше някак си да завърша университет.
След втори курс майка ѝ бе напуснала юридическия факултет.
Бащата на майка ѝ, нейният дядо тогава мърморел:
– Нямам дъщеря за даване за сина на търговец на зърно.
Тогава се застъпили други хора за баща ѝ:
– Велко, момчето не е лошо. Веднага се захвана с търговия, за това не е учило по-нагоре.
– Виж колко складове и магазини има само в столицата.
– Младите се обичат, грехота е да ги разделяме.
Така майка ѝ и баща ѝ се бяха оженели. Баща ѝ бе предприемчив човек и със всичко, което се захванеше, успяваше. Той бе починал преди пет години.
Майка ѝ бе скромна жена. Тя подкрепяше съпруга си и децата си в всяко тяхно начинание.
Сега и тя си бе отишла. От нея бяха останали само множество снимки ….. една неизпълнена мечта.
Всички знаем, че не е добре човек да се гневи. Гневът влияе на нашето здраве. Даже не можете да си представите до каква степен!
Колкото по-често „избухвате“, толкова повече ще боледувате.
Изследване, проведено в Харвардския университет доказало, че в продължение на шест часа след час Х нивото на антителата – имуноглобулини рязко спада и дълго остава на такова ниско равнище.
Между другото, тези антитела играят ключова роля в борбата с инфекциите.
И ето какво се получава в крайна сметка. Вие ругаете и се озлобявате, а нивото на имуноглобулина пада и вие се разболявате.
Така че, ако искате да сте здрави и да живеете по-дълго, ограничете своите истерии.