Инцидентът е станал в район, където има голям брой хищници.

Свещеникът е довел учениците си, за да им демонстрира едно от чудесата, описано в Библията – ходенето на Исус по водата.

Той влязъл във водата, изминал 30 метра и в момента, когато се готвел да се върне на сушата, го нападнали три крокодила.

– Все още не можем да разберем, как можа това да се случи. Той се моли цяла седмица, а крокодилите го убиха за няколко минути? – коментирали са учениците, станали свидетели на инцидента.

Когато сътрудниците на аварийните служби дошли, свещеникът вече бил мъртъв.

Богослужението бе свършило и хората започнаха да излизат от църквата. Пламен и Михаил се облегнаха на оградата.

– Не се чувствам много насърчен от днешната служба днес, – каза Пламен. – А ти?

– И аз съм в същото положение, – добави Михаил.

На Надежда ѝ стана неприятно, когато чу неволно тези думи.

„Като се замисля – каза си Надежда – и аз понякога съм правела подобни коментари, а сега съдя хората за същото“.

Тя седна на близката пейка и се замисли:

„Когато отиваме на църква, какво си мислим? Днес какво ли ще ми донесе неделното богослужение? Но аз конкретно с какво съм допринесла за това общо служение? Трябва да спрем да пилеем енергията си в оплаквания и да се опитаме да служим на другите“.

При Надежда дойде жена, чиято дъщеря бе в болницата. Тя сподели с нея:

– Представяш ли си, тя е още малка, а е разказала за Исус на жената в съседното легло. След това се помолили двете и тази жена приела Исус Христос за свой Господ и Спасител.

След това жената разказа на Надежда и други преживявания като това. Тя беше толкова въодушевена, че зарази Надежда и тя възкликна:

– Слава на Господа!

След като се разделиха, Надежда отново потъна в разсъжденията си:

„Колко често сме завладени от егоизма си, а трябва да работим за общото служение на църквата по много начини. Какво ни коства да похвалим някой за неговите усилия? Необходимо е по-често да се включваме като доброволци, да търсим хора, които се нуждаят от помощ и да им помагаме. Най-важното, да се молим за всички“.

Обнадеждена Надежда стана и бодро закрачи към дома си.

Американската пощенска служба започнала да предлага за изпращане на пратки на територията на страната от 1913 г.

Три години по-късно бизнесмен от град Вернел, щата Юта, изчислил, че това е най-евтиния начин за доставяне на строителни материали на дълги разстояния.

Той изпратил в своя град на разстояние 676 км 80 хиляди тухли на малки пратки, отделно опакована всяка от тях, за да построи банка.

След приключване на поръчката, пощата веднага установила дневен лимит на пратката по 91 кг на човек.

Един християнин се оказал в компанията на човек, който в разговорът им хулел Бога.

– Спрете, господине, – казал християнина. – Нищо не казах, когато вие произнасяхте името на вашия шеф, но аз ви моля да оставите намира името на моя Господ!

Ние живеем в такова време, когато страхопочитанието е необичайно и рядко се проявява. Наричащите се християни са загубили представа за светостта и величието на Бога.

Някои християни  макар да не се кълнат в Божието име, не проклинат, не богохулстват, но по време на службата разказват вицове за Бога, небето и Библията.

Бог е свят и непочтително е да се използва името Му напразно. Това е грях.

Ако искаме другите хора да не произнасят напразно името Божие, ние трябва да показваме по-голяма почит към Господа.

„Живейте и говорете така, че никой да няма повод да унижава и презира вас или Господа ви“.

Нека Бог ни помогне в това!

Един от най-известните представители на шотландското семейство Лермонт, които са живели през 13 век е бил поетът, певец и мечтател Томас Лермонт, известен също като Томас Римуващия.

Въпреки, че не може да се твърди, дали той е бил истински човек или просто герой от легенда, образът му е имал известно влияние върху шотландската културата.

Красивият лейтенант Георг Лермонт през 17 век е постъпил на служба в Русия, приел православната вяра и станал Лермонтов. Към неговите потомци се отнася поетът Михаил Лермонтов.

Предшественик на Джордж Байрон, който се казвал Гордон, през 16 век се бил оженил за Маргарет Лермонт, което дало повод на поета да причисли Томас – Римуващия към своето родословно дърво.

И накрая, поезията и моралния свят на Байрон оказали силно влияние върху творчеството на Лермонтов. Така връзката им е не само литературна, но е и теоретично свързана по родство в буквален смисъл.