През 1930 г. в болницата на град Деделин, щата Колумбия, лекар по грешка използвал вместо антитоксин препарат, съдържащ в себе си микроби на дифтерита. Последиците от тази грешка били пагубни. Деветнадесет деца умрели, а тридесет тежко заболели.

Невнимателния доктор бил арестува и съден. Такива грешки се случват при груба небрежност и безотговорност.

Не по-малко отговорни пред Бога и хората са лекарите на духовните болести, служителите в църквата, пастори и проповедници.

Проповядващ за пари, искащ многолюдни църкви заради по-големите доходи, женещ се за по-голяма зестра, дружащ с влиятелни и богати хора, избягващ простите и бедните, за да спечелят благоволението на тези, от които се надявате да получи нещо, държащ се арогантно с тези, които се нуждаят от помощ – всички тези и подобни действия следва да навлекат на недостойния пастир заслужено осъждение и да го лишат от правото да се нарече слуга на Бога.

Такива недостойни действия и дела могат да заколят и погубят много души.

Пастирът трябва да помни, че Божието Слово е хляб за душата и че духовния живот зависи от това, доколко човек се е наситил с небесния хляб.. Проповедникът не може да подхранва другите, ако неговата душа гладува. Той може да помогне на другите само ако се намира в добро душевно състояние.

Проповедта трябва да бъде проста, сериозна, увличаща слушателите, близка до реалния живот, освещаваща и обогатяваща ума, стопляща и докосваща душата.

Пастирът, който се стреми да блесне със своята начетеност и знания, прилича на овчар, който дава на овцете си много вкусна храна, но я слага толкова високо над главите им, че те не могат да я достигнат и остават гладни.

Един султан плава със своя любим слуга на кораб. Слугата не умеел да плава. Той никога не бил излизал в открито море. Още от началото на пътуването седял в празния трюм треперел и плачел.

Всички били добри към него и се стараели да го успокоят. Съчувствените думи стигали до ушите , но не и до сърцето му, измъчено от страх. Такова пътешествие изобщо не доставяло удоволствие на султана. Тогава придворният му лекар казал:

– О, господарю, ако ми позволиш ще го успокоя.

След като султана се съгласил, лекарят заповядал на моряците да хвърлят слугата в морето. Слугата се хванал здраво за борда и молел да го вземат на кораба.

Извадили го от водата и той седнал тихо в ъгъла. Нито едно оплакване не излязло от неговата уста. Султана поискал обяснение от лекаря за случилото се.

– Твоя слуга не е знаел, колко е хубаво да чувства твърдите дъски на палубата под краката си, докато не узна колко е страшно да се намира между морските вълни, – казал лекарят.

Една богата дама минавала край един беден дом и чука в весел смях. Веднага поръчала на слугата си:

– Иди и разбери, какъв празник имат.

– Това е семейството на дърваря, – доложил слугата. – Днес той е успял да продаде дървата и всички са се нахранили със сладка каша. За това се и радват.

„А на моя мъж бизнесът се влошава“ – тъжно си помислила дамата.

Скоро жената отново минала от там и чула смях. Изпратеният слуга обяснил:

– На дърварят му се е родил син! Те едва изхранват трите си деца, а на четвъртото се радват.

„А моите дъщери ми създават само проблеми“ – с тъга си помислила богатата дама.

Когато богатата жена за трети път чула от този дом да се разнася смях, тя сама почукала на вратата му и попитала стопанката:

– Защо винаги сте така весели?

– У нас всичко е хубаво и сме добре, за това се и веселим, – отговорила простодушно жената.

Тук дамата не издържала и отишла при местния магьосник. Тя му разказала за семейството на дърваря и възкликнала:

– Това не е справедливо! Моят живот е постоянно мъчение, а това семейство непрекъснато се радва.

– Ти имаш богатство, мъж, умни дъщери. Какво искаш повече? – изненадал се магьосникът.

– Направи ми магия за щастие.

– Аз не мога да направя това, което ти не забелязваш, когато е близо до теб, – въздъхнал магьосникът.

Той гледаше майка си така, сякаш я виждаше за първи път. Косата й бе посивяла и освен малките къдрици на челото, се спускаше право на раменете й. Очите й бяха пъстри, а кожата бяла и прозрачна. Когато се усмихваше, в края на очите й се образуваше фина мрежа от бръчици.
– Ние израснахме заедно, – каза тя. – И двамата бяхме бедни, когато се оженихме. Той беше най-обикновен слуга. Проби си път нагоре и стана офицер. След това стана губернатор. Смятах, че няма да продължи по-нататък, но голямото му желание за власт не го остави на мира. Пропит от амбиция се изкачи още по-нагоре.
Младежът отметна глава и каза:
– Имал е умна жена. За това мисля, че си останала единствена за него. Щом е така мислиш ли, че трябва да си завъдя харем?
– Какво би загубил, ако имаш харем вместо една единствена жена, която изпълва сърцето ти? – запита го тя.
Той се засмя гръмогласно:
– Знам какво искаш да чуеш. Само неповторимото е ценно. Една дълбока връзка е възможна само с един единствен партньор. И само това прави щастието трайно.
Тя го погледна и каза:
– Говориш мъдро….
– Знаеш ли майко, това е като наличието на много богове.. Бих предпочел да се кланям на един единствен Бог. Ще се опра на него и ще му подаря сърцето си. Помисли си, как бих могъл да обичам хиляди богове?
– Искаш да кажеш, че връзката с една жена, ако тя е истинска, е едно голямото приключение. Заедно израствате, но личността се запазва. Една такава жена би ти помогнала да намериш себе си и да се развиеш. Ако се впуснеш във връзки с много жени, ще се разпокъсаш и ще се разнищиш. Да, количеството на любовта не е еднакво с качеството й. Повърхностните връзки ограбват дълбочината на чувствата.
Той се засмя:
– Майко, ти си прекрасна. Можеш да внушаваш мисли в главата на един мъж и да слагаш думи в устата му, които той би сметнал за свои..
Тя навъси чело и каза:
– Сине мой, твърде хитър си, за да се поддадеш на женски трикове. Дори аз бях прозрачна за теб. Но сега ми отговори! Искаш ли връзка, която да се задълбочава с времето? Искаш ли да израстваш с жена си? Искаш ли да й подариш сърцето си и да й бъдеш верен?
След кратка пауза той кимна.

Един вол, на който му провървяло, бил избран между братята си на невиждано висок пост. След щастливия обрат в живота си, той бил обладан от тщеславие и гордост. Всички други теглят хомота, но той е над всички тях.
Едно теле, което било на вола племенник, като разбрало, че вуйчо му е станал големец и има много сено и безброй ливади, решило да иде да го помоли за малко храна.
Без да губи време, то отишло в големия град, за да се срещне с роднината си. Но там един слуга го задържал на вратата:
– Сега не можете да го видите. Той спи. Елате след два часа.
– По пладне не се спи. Не помня някога да е спал през деня.
– Я се махай, че ще те набия! Тук всеки се променя. Пред тази врата трябва да стоиш по-смирено, щом искаш да влезеш и да извлечеш някаква полза.
Телето осъзнало, че този слуга бе прав и решило да почака. Когато вуйчо му излязъл на разходка, минал по край него и не го забелязал. Сълзи напълнили очите на телето, но то решило, че вероятно роднината му не го е видял.
На следващия ден щом пукнала зората, телето отново застанало пред портата на вола. Видял го слугата, смилил се на него и влязъл да докладва:
– Извинете, господарю, вън ви чака един ваш роднина, на сестра ви син.
– Мой роднина?! Изхвърли го! Аз нямам роднини. Аз съм си сам.