Лицемерието и осъждението вървят ръка за ръка.

В деветдесет процента от случаите, ако не и в повечето, хората осъждат другите за греховете, които с удоволствие извършват.

Осъждението показва още една болест на човешката душа – невежеството.

Ние често съдим човек, без да знаем неговия живот, нито обстоятелствата, при които се е оказал, преди да съгреши.

Библията казва: „Кой си ти, що съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада“.

Ти не можеш да съдиш човек, който не познаваш.

Осъждението ни отлъчва от Христос. То показва, че ние не сме на един дух с Него и изобщо не приличаме на Него.

Всеки от нас е получил дар, за да го използвате и да служи на другите. Бъдете добри слуги с различните Божиите подаръци.

Искате да знаете какво е предназначението в живота ви? Просто трябва да служите на всички останали, да вършите добро на другите хора.

Значение не идва от статус или някакво обозначение върху вас. По-голямо значение няма да добиете ако имате по-голяма заплата.

Значение идва от слугуването, когато започнеш да мислиш за други хора, повече от колкото за себе си. Вие не можете да бъдете егоист и същевременно да има полза от вас, да бъдете значим сред околните.

Всеки от нас е получил дар и трябва да го използва, за да служите на другите.

Талантите ни са дадени не само за наша полза. Бог гни ги е подарил заради благото на хората около нас.

Ние не сме създадени с цел да служим на Бога от само себе си. Ние служим на Бога в семейството, в малката група, в църква…. Създадени сме с цел да служи на Бога, изграждайки добри взаимоотношения с околните, като им служим.

Веднъж един досаден познат дошъл да посети Уинстън Чърчил. Мъжът е знаел със сигурност, че стопанинът си е в къщи.

Но Чърчил изобщо не искал да го види. Той изпратил слугата си да срещне госта и да му каже, че току що господин Чърчил е излязъл.

Каквото е заповядал известният политик на слугата си, та натрапникът е повярвал, че го няма в дома му?

Ваш ред е да предположите някаква версия. Имайте предвид, че натрапникът преди да отиде до дома на Чърчил е била абсолютно сигурен, че той е там.

Трябва да ви кажа само, че идеята на Уинстън е била гениална. Тя е била свързана с нещо, което той много е обичал.

Не се отчайвайте, след секунди ще получите …..

Отговор: Чърчил е помолил слугата си да запуши една от любимите му пури.

Хитро нали? Кой би се досетил?

Кибритът е създаден през 577 г. от придворни дами, които попаднали във военна обсада в просъществувалото за кратко царство на Северен Ци. Очевидно дамите толкова много страдали от липсата на прахан, че се принудили да измислят друго средство за палене на огън.

Първите кибритени клечки са изработени от сяра.Един човек измислил метод за напояване на чамови пръчици със сяра и съхраняването им за бъдеща употреба.

При съвсем леко докосване те избухвали в пламъци. Получавал се малък пламък подобно на влакнестите израстъци на царевичния кочан.

Това чудодейно нещо някога било наречено „носещият огън слуга“. По-късно когато се превръща в обект на търговска размяна, името му се променили на „пръчка с огнен връх“.

Първите появили се кибритени клечки в Европа са също със сяра, което говори, че изобретението е пренесено от Китай.

Сярата и до днес се използва при производство на кибрит, въпреки че през 1830 г. във Франция и Германия започнали да използват смес от жълт фосфор, сяра и калиев хлорид.

През 1930 г. в болницата на град Деделин, Колумбия, лекар вместо да използва антитоксин приложил препарат съдържащ микроби на дифтерита.

Последиците от тази грешка били ужасни. 19 деца починали, а 30 тежко заболели. Такива грешки могат да възникнат при небрежност и безотговорност.

Не по-малко отговорни пред Бога и човеците са служителите в църквата.

Проповядване заради пари, искане на многолюдно папство заради доход, женитба заради голяма зестра, дружба с богати и влиятелни хора, а пренебрегване на простите и бедните, подмазване с цел да се получи от някого нещо, високомерно държание с тези, които се нуждаят от помощ, всички тези и подобни постъпки навличат заслужено осъждение и лишават от правото всеки служител да се нарече  слуга на Исус Христос.

Такива постъпки могат да погубят много души.

Пастирът трябва да помни, че Божието слово е хляб и живот за душите. Дадена проповед ще насища дотолкова, доколкото е наситена с това Слово.

Пастирът не може духовно да храни останалите, ако самата му душа е гладна. Той може да помогне на другите само, когато е спокоен и е в добро духовно състояние.

Проповедта трябва да бъде проста и сериозна, увличаща слушателите, но и близка към реалния живот, освещаваща и обогатяваща ума, сгряваща и стопляща душата.

Ако пасторът се стреми да блесне със своята начетеност и знания, то той вдига вкусната храна високо и стадото му остава гладно.