Корейски инженери са разработили текстилен материал, който използва триенето на плата и преобразува механичната енергия в електрическа.
Новият двуслоен материал, който е подходящ за модни дрехи, може да събира енергията, произведена от движението на ръката, за работата на малки електронни устройства.
Компанията разработваща преносима електроника: дрехи с датчици, умни очила или часовници, постоянно търси нови портативни източници на енергия.
Групата от Sungkyunkwan University се е опитала да направи практически преносими генератори. За целта те са създали материал от два слоя, използвайки евтини тъкани.
Единият слой се състои от текстил покрит със сребро. А другия слой съдържа нанопръчки от цинков оксид върху тъкани от текстилни влакна с ширина 100 Нм, който са полидиметилсилоксанови.
В умната дреха нанопръчките увеличават площта на контакта във втория слой, което води  до по-голямо триене между тъканите. Този ефект увеличава изходната мощ на устройството.
Когато изследователите приложили натиск върху участъка от двуслойния текстил с размери 4Х4 см, а след това го отпуснали, тъканта е генерирала ток от 120 В и 65-μamp. В по-нататъшни експерименти с материали дизайнерите са успели да получат 170 В и 120 μamp. При това материалите имат висока механична якост и могат да издържат на повече от 12 000 пъти на натиск.
За да демонстрират новата технология, разработчиците са поставили генерираща тъкан на ръкав на мъжки костюм и са прикрепили шест светодиода, малък LCD дисплей и ключ за дистанционно управление на автомобил към сакото.
Когато собственикът мести ръката или китката си, генератор произвежда достатъчно енергия, за да „съживи“ всяко мини устройство. Новото трибоелектическо устройство има ниска цена и леко се интегрира във всяка модна дреха.

Датският художник Есгер Йорн и френския писател Ги Дебор през 1959 г. издават книга „Мемуари“.

Всяка от нейните страници се състои от два слоя. На първата са поместени цитати, текстови изрезки и илюстрации от списания и вестници. Върху тях вторият слой е направен от цветни бои с напечатани хаотични петна.

Обложката на книгата е направена като шкурка, според замисъла на авторите, за да разваля близко стоящите книги на един рафт с нея.

Такъв облак изглежда като „летяща чиния“ на пришълци. Той се е появил над град Криф в Англия.
Според свидетелството на много очевидци, загадъчният обект в небето изобщо не се е движел, въпреки силния вятър.
Автор на забележителната снимка станал Брайън Уилтън, който фотографирал загадъчния облак малко преди да залезе слънцето.
– С жена ми не можехме да повярваме на това, което виждахме, – казал Брайън. – Това приличаше на сцена от филма „Близки контакти от трети род“.
Метеоролозите смятат, че Брайън е успял да снима така нареченият лещовиден облак. Тези облаци са редки. Те са формирани на гребена на въздушни вълни или между два слоя въздух.
Характерната им особеност е, че не се движат, без значение колко силен е вятърът.
Лещовидните облаци обикновено висят на подветрената страна на планинска вериги, по билото, както и по върховете на планините на височина  от два до 15 километра..

Италианският художник и дизайнер Мишел Пазолейнт е изобретил плаваща хотелска стая. Придвижването й е за сметка на чувствителни слънчеви батерии, вградени в стените на съда, което позволява да се развие достатъчно голяма скорост. Разположението на «Solar Floating Resort»  около екзотични брегове, ще даде възможност на  посетителят на хотела да се наслади на дивата природа на морето с помощта на „кълбото за наблюдение“, разположено на дъното на съда.
Сметките за енергийното поддържане на този плаващ курорт зависят изключително от производителите на слънчеви батерии.
Плаващият хотел се състои от два слоя фибростъкло по 15 мм, подсилени с корк ширината, на които е 30 см. Пазолейнт предлага слънчевите батерии да се поставят във вътрешния и външния слой, за да може изкуствената светлина от интериора и слънчевата светлина да се съберат в едно.
Плаващата хотелска стая е дълга 20 метра. В нея шест човека се разполагат в четири стаи, две от които са предвидени за двама почиващи, а другите две за по един човек. Всяка стая е снабдена със собствен санитарен възел. Пространството от 110 кв. метра предлага кухня, трапезария, зона за отдих и мост. Външната палуба е снабдена с джакузи. Пезолейнт смята, че най-голямата отличителна черта на плаващия хотел е кълбото за наблюдение, което е вградено в корпуса и е потопено във водата. То е достатъчно просторно. Тук са предвидени шест места, от които гостите могат да се насладят на морските красоти.

За безопасността на мотоциклетистите е изработено специално облекло, каска и други предпазни средства, но те не помагат при всички случаи.
Канадския изобретател Режан Нерон смята, че защитата на мотоциклетистите трябва да бъде надеждна. Той е изработил надуваем комбинезон. Изобретението е здраво и много леко.
Костюмът на мотоциклетиста се състои от два слоя. Горният е направен от як, издръжлив материал, подобен на плат за парашути., а вътрешният се състои от еластичен, синтетичен материал.

В случай на авария костюмът се надува като възглавница. При сблъсък с препятствие шнурът съединяващ мотоциклета с водача се изтегля. В резултат на това електрическото напрежение пада, а електронната схема в токата на костюма съединена с 9 волтова батерия се задвижва.

Нужни са само 0,05 секунди, за да се надуе напълно целия костюма.