Едно от най-красивите места в Швейцария е разположено в околностите на две алпийски езера – Тин и Бриенц.
Това място по право се нарича приключенската столица на Швейцария.
Живописният град се е превърнал в рай за любителите на адреналина.
Бънджи скокове, скално катерене, ветроходство, планинско колоездене, скачане с парашут, каране на ски, сноуборд, кънки на лед, нощ с шейни – това е, което можете да изпробвате на това място.
През 1997 г. на световно първенство по северни дисциплини в Трондхайм се разказва следния случай с Алексей Прокуроров.
На спортистът не му провървяло с метеорологичните условия. Греста за ските замръзнала и не можела да им осигури добро плъзгане.
Било нужно да се измисли нещо.
В края на краищата спортистът, след подсказване от страна на старите треньори, взел херинга и я потъркал по повърхността на ските си.
По този начин защитил самото намазване от замръзване и спечелил златния медал.
Финландският град Кеми, разположен в Лапландия, кани гостите си в един необикновен хотел.
Хотелът Seaside Glass Villas приема първите си посетители в началото на декември. Това е комплекс от 27 стъклени иглута, с прекрасен изглед към крайбрежието на Ботаническия залив. Ако извадят късмет, гостите могат да се насладят на всичките цветове на северното сияние.
Всеки дом има площ около 20 кв. метра. Тук е осигурена уютна спалня, мини кухня оборудвана със всичко и тоалетна. Гостите могат да ползват още безжичен достъп в интернет и iPad. Използването на лаптопи, смартфони, таблети и друга техника от този вид е разрешено само в стаята.
В инфраструктурата на Seaside Glass Villas влиза финска сауна, трасе за ски и ледена пързалка. Освен това гостите могат да се повозят на шейни с елени или моторни шейни.
Удоволствието да поживее човек в такъв стъклен хотел е доста скъпо. Цената за стая на нощ е 600 евро.
Това бе добро място, особена на ски пистите. Петър, млад студент изучаващ философия, често идваше тук и караше ски. Това му доставяше голямо удоволствие, но му се искаше и друго, малко по-различно от спускане по пистите.
Петър често наблюдаваше порещите небето разноцветни парапланери. Именно на това място много добре се движеха въздушните потоци и парапланеристите ги използват много умело, когато бяха във въздуха.
Петър мечтаеше да полети, но се боеше от височината, затова само наблюдаваше полета на другите и им завиждаше.
Веднъж след поредното спускане Петър едва не се сблъска с доста позната фигура – Марин, който много внимателно сгъваше купола на парапланенра си след проведеният полет.
– Здравей, – поздрави го Петър, – вече си станал професионалист, радвам се за теб.
– Знаеш, че най-напред започнах като любител, но това прерасна в нещо много по-сериозно, – повдигана рамене Марин.
– Аз отдавна мечтая да летя, – каза въодушевено Петър, – небето отдавна ме привлича. Работата е там, че още като дете се боях от височините и аз използвах всяка минута да тренирам в тази насока. Въпреки това, достъп до парапланер, колкото и да се стараех, нямах.
– Тогава ела и ще летим заедно, но това може да стане утре. Програмата за полети днес съм изпълнил и повече няма да летя.
Очите на Петър искряха:
– Наистина ли ще ме вземеш? …. И аз ще летя?!
– Ела утре в седем часа сутринта, – усмихна се Марин и му подаде ръка. – Извинявай, но сега се оттеглям на почивка. Утре , сутринта ще се видим.
Марин му махна с ръка и потегли с колата си.
Петър тръгна към хотела с приповдигнато настроение:
– Утре ….., – въртеше се Петър широко разперил ръце, – ще летя. Ще се изпълни това, което толкова дълго съм мечтал. Няма да бъда сам, а с опитен летец …. и ще поря облаците.
Вечерта мина весело. С приятелите си Петър се заседя на бара, след което заспа дълбоко.
Толкова дълбоко заспа, че проспа полета. Събуди се на обяд.
Марин беше изчезнал накъде „зад хоризонта“, а Петър нямаше телефония му номер. Двамата повече не се срещнаха.
Друг такъв случай да лети, на Петър не се удаде повече. В живота не се прощава небрежността.
Всяко дете, което расте в близост до голямо куче, най-малко веднъж в живота си се е опитвало да го яхне като на кон.
Кучето може да изглежда голямо, но то тежи 20 килограма и не може да издържи дори тежестта на дете. Ако дете седне върху него, кучето сяда, а после ляга. Гръбнакът и ставите му не са предназначени за такова натоварване.
За това възрастните трябва да спират децата си, които искат да се качат на кое да е куче.
За да се придвижиш с куче, можеш да използваш и други начини. Сложи на кучето хамут и превържи към него шейна, а в нея постави детето си. По-възрастен човек може да кара ски, като привърже към кучето дълги поводи за пояса му.
Препоръчително е, каишките да са направени от кръгла гумена лента, това ще помогне да се намали натоварването при старта. По този начин можем да се придвижваме не само с големи, но и с малки кучета.
Освен това породата самоед е добра бавачка. С такова куче дете може да се учи да ходи, като държи кучето за козината на врата му.