В лезгинският език за орел и черен дроб се използва една дума „лек“.
Това е свързано с обичая на планинците да оставят телата на мъртвите на орлите, който първо се насочват към черния дроб на покойника.
За това лезгините смятат, че душата на човека се намира в черния дроб, която преминава в тялото на птицата.
Съществува версия, че древногръцката легенда за Прометей, който бил прикован от боговете към скалата, а орел всеки ден кълвял черния му дроб, е алегория на описания по-горе обред на планинците.

Днес техникът беше тук, за да оправи екрана, така се нарича тук прозорецът. Като постои няколко седмици в болницата, на човек му се иска да смени програмите, не че има голям избор, но степният пейзаж ми бе дошъл до гуша, а планините безумно ме отегчаваха.

Помолих го да сложи гора. Мисля, че тези изкуствени прозорци не са лоши.

Истинската гледка отвън е всичко друго, но не и ободрителна…. Горкият санитар е с оперирано чувство за хумор.

Оттатък се виждат краят на паркинга и някакъв навес. Подържаните градинки се намират от страната на другото крило. Не зная, но дори гледката да беше по-хубава, пак не можеше да се мери с екрана.

Знаете ли как се симулира едно денонощие на тези екрани?

Картината, която се вижда, се изменя. Започва с утринната светлина, която се усилва по обяд, а вечерта намалява силата си. През нощта блестят точиците симулиращи звездите. И всичко това е в размер, два на три метра.

Там отзад има светлинен източник, над който един електронен дигитален часовник за 24 часа произвежда 650 нюанса в светлината. Сега се разработвали движещи се изображения, дървета, които се огъват от вятъра, вълни, които се разбиват в скала, облаци, които пълзят по небето.

Можело да се ангажират метеоролози, които да подготвят нещата реалистично, с купести облаци, порой, далечни светкавици и така нататък. Това ми изглеждаше страхотно. Но докато стане тая работа, сигурно ще минат доста годинки.

Високо в планината живеел великан с дъщеря си. Често тя седяла и не знаела какво да прави. Чудела се как да прогони тъгата от себе си. Съседите й били дошли до гуша, а и нямало за какво да разговаря с тях.
Пробвала да слуша музика, да рисува, но нищо не й носело радост. Душата й оставала пуста и студена.
Под краката й множество хора се занимавали с нещо. Тя ги наблюдавала, но не разбирала смисъла на действията им. Те пълзели като мравките напред, назад, но на тях изглежда им било добре.
Да, но тук на върха било скучно. Измъчвала се душата на великанката и тя не знаела какво да прави.
И в един прекрасен ден великанката забелязала как под самите й крака един човек се изкачвал по скалата. Изведнъж с него се случила беда. Паднала лавина от върха и затрупала човека.
Дошла великанката и измъкнала затрупания от снега. Сложила го в пазвата си и така го стоплила. Човекът оживял. Сложила великанката малкия човек до ухото си и разбрала, че й благодари за своето спасение.
Мъжът разказал, защо се е покачил на скалата. Оказало се, че в дома си имал болна жена и малки деца, а нямали за храна нищо. И тогава той излязъл на лов за кози.
Това заинтригувало великанката и тя го помолила да й разкаже още нещо. И започнал бедняка да й разказва за своите мъки и радости. Великанката никога до сега не бе чувала такива истории, дори в интересните книжки. Животът на тези малки хора се оказал по-интересен от всяка приказка и увлекателна книга.
Обикнала великанката този човек и й станало хубаво. Приискало й се да помогне на него и приятелите му. Започнала да вниква в проблемите, притесненията и мъката им.
Всеки ден великанката варяла треви, за да лекува тези хора. Следяла да не ги затрупа някоя лавина.
Хората непрекъснато благодарили на великанката, а тя благодарила на мига, в който съдбата я свързала с тези хора. Сега сърцето й било изпълнено с радост и щастие.

Нойшванщайн означава „Нов каменен лебед“.
Замъка Нойшванщайн се намира в южната част на Бавария, Германия. Негов собственик и създател е крал Людвиг. Той го направил световно известен, а самият той станал безсмъртен.
През 1886г. седем седмици след загадъчната смърт на краля, това великолепно творение било отворено за посетители. Днес Нойшванщайн е един от най-посещаваните замъци в Европа, 1,3 милиона души годишно идват, за да посетят „приказния замък на краля.“.
Крал Людвиг II е бил голям любител на природата. Неговата основна грижа била чрез строителството на замъка да не унищожи красотата на местността.
Нойшванщайн стои на висока скала и се вижда отдалече. Най-красивата гледка се открива от  моста Мери, съществувал много преди построяването на крепостта.
Мостът на ждрелото се намира на височина 92 метра, от където се вижда 42 метров водопад.
На 2 километра от замъка се намират живописните езера Alpsee и Schwansee. Архитектура и дизайн на замъка съчетава средновековни и мавритански елементи.
Това творение е прекрасно по всяко време на годината.

Cliff Diving е един от най-екстремните спортове в света. Той се нуждае от висока скала, дълбоки води и неочаквана смелост.
Никакви допълнителни приспособления, никаква защита, само абсолютна концентрация и пълно владеене на тялото. Всичко е много просто.
Скоковете във вода от 27 метра, колкото от 8-етажно здание, съществува отдавна, но е останало в сянка до 2009 г, когато стартирало състезанието Red Bull Cliff Diving.
Такива съревнования се провеждат и през следващите години.