Той е разположен в графство Тайн и Уип, на скалист нос, известен като скaлата Pen Bal. Комплексът включва замък и руини на манастир на бенедикците, където са погребвали кралете на Нортъмбрия. Гербът на градът, както преди, включва три корони, което показва, че тук са погребани трима крале.
Първият е бил Освин, кралят на Дейра убит от войник на Освия от Bernicia. Тялото му било докарано за погребване в Тайнмаф. По-късно, Освин станал светец и гроба му се превърнал в място за поклонение.
Редовно тук идвали от континента, като ограбвали и разрушавали манастира. За първи път това се е случило през 800 г., след което монасите засилили отбранителните съоръжение. Това спасило монасите при обсадата през 832 г.
Въпреки това през 865 г. църквата и манастирът били отново разрушени от датчаните. Именно по това време монахините на Св. Хилда се прибрали на това място с надежда, че там ще намерят убежище и защита. Всички били убити.
Ерл Тостиг направил Тайнмаф своя крепост по време на царуването на Едуарт Изповедника. По това време манастирът бил изоставен и гроба на св.Освин бил забравен.
Според легендата, Св. Освин се явил на Едмунд, който живеел там като отшелник. Светията показал на Едмунд, къде е погребан и това място било преоткрито през 1065 г.
През 1538 г. манастирът е бил разпуснат от Робърт Блакеней последния игумен на Тайнмаф. Манастирът и неговите земи са били дадени на крал Хенри VIII и върху средновековните стени били построени нови артилерийски укрепления.
Въпреки, че носът е бил първоначално изцяло заобиколена от външна стена, кулите на северната и източната стена се сринали в морето, а по-голямата част от южната стена била нацяло разрушена. Западната стена и кулата на портата все още са в добро състояние.
Съвсем наскоро, на територията на замъка са се намирали модерните сгради на брегова охрана на Нейно Величество, но днес Тайнмаф се намира под грижите на организацията „Английско наследство“.

Това е един от най-големите водопади в света. Широк е почти 2 километра, а височината му е 130 метра. Това е едно от най-красивите места на планетата. Намира се на границата между Замбия и Зимбабве. Потресаваща е красотата му и величествената гледка, която се открива пред туристите.
Огромно количество вода пада в тесен каньон. Облаци от водна мъгла се издигат нагоре.
Този невероятен водопад се намира в Южна Африка на река Замбези.
Всяка година тук идват хиляди туристи. Между тях се намират смелчаци, които рискуват да поплуват в страшния „басейн на дявола“. Това е езерце на върха на водопада е отделено от края на скалата.
Тази естествена скала забавя течението, но е безопасно за живота. Тук можеш да се къпеш по време на засушаването, когато нивото на реката пада до минималното. Тогава лежейки на края, можеш да се любуваш, как водата те връхлита и пада надолу.
Тези места се ползват с необичайна популярност сред тези, които обичат да „погъделичкат нервите си“.

Вулканите са едни от най-опасните и най-малко предсказуеми сили на природата. Проучването, проведено от изследователи от университета в Упсала, ще подобри ефективността на наблюдение върху вулканите, така че да се дават по-точни прогнози за тяхното изригване.
За да разберат вътрешните процеси на вулканите геолозите са изучавали дигите. Това са геоложки места, възникващи в резултат от запълване пукнатините на магмата. Дигите са основните транспортни канали на магма в земната кора и определят растежа на магмените камери и силата на изригването.
Разбирането как се оформят и разрастват дигите е много важно за изучаването на вулканите. Учените са установили, че здравината на скалите, заобикалящи магмата, зависи от размера на дигите. В хода на измерването била измерена дебелината на хиляди диги, резултатите от измерванията са проанализирани статистически, което е довело до няколко неочаквани изводи.
Геолозите открили, че нито вид на вулкана, нито вида на дигите засягат статистическото разпределение. Във всички случаи най-добре подхожда разпределението на Вейбул. То е известно като „теория на слабото звено“ и предполага, че материала се разрушава в най-слабото място.
По такъв начин, силата на скалата, която заобикаля магмената камера, определя кога и къде ще се образуват нови диги. Магмата отначало ще пробие там, където скалата е най-слаба.
Сега учените се надяват да приложат резултатите от изследванията на практиката.

Невестулката се смята за един от най-малките представители на хищниците. Дължината й е от 13 до 26 сантиметра. Теглото на този хищник е 40-250 грама. Невестулката е доста сходна с хермелина. Те си приличат по телата дълги, гъвкави и тънки, но имат и съществени различия. Невестулката е по-дребна и няма черни косъмчета на опашката.
Тя има блестящи очи, остър нос и мустаци, и малки заоблени уши. Близо до основата на опашката й се намира жлеза, която произвежда неприятно миришеща течност.
Къде можете да видите невестулки? Те обитават Северна Америка, Северна Азия и Европа. По принцип, живеят в  градини, полетата и горите. Срещат се и в населени места.
Те правят домовете си в котловините и в дупките по скалите. Гнездото им е по-удобно, облицовано с папрати, мъхове или суха трева.
Когато невестулката види човек не бяга, а заем агресивна позиция. Тя има остри, малки зъби, но не ви съветвам да я приближавате. Човек много трудно се освобождава от това агресивно зверче.
Невестулката има много къси лапи, но това не й пречи да бяга бързо. Благодарение на острите си нокти може да се катери по дърветата. Тя напада пилета, къртици, зайци и мишки. Може да яде жаби и гущери. Ако е необходимо яде и насекоми.
Невестулката ловува през деня и нощта.

През 1958 г. е фиксирано мощно земетресение в Аляска, съпроводено със свлачище от 30 милиона кубически метра скала и лед, намерили мястото си в залива Литуйя.
Това предизвикало така наречената мегацунами вълна, достигаща височина 524 метра. Тя разтърсила околните планини, чийто скали слизали към морето.
Района е слабо населен, за това са загинали само 5 човека.
Подобно явление се е случило на язовирното свлачище Вайонт в Италия през 1963 г., където височината на вълната достигнала 250 метра. Тя разрушила няколко села и убила повече от 2 хиляди души.