Ако забележите, че вашето дете, което е било добро и приятелски настроено, без видима  причина е станало грубо, рязко отговаря, бие се, хвърля играчките и книгите си към стената, замахва към околните, знайте, че това са признаци на стрес.

Какво да правим тогава?

Агресията не трябва да се забранява. По-добре е тя да се приведе към други форми на изява: да се научи детето как да отстоява своето право, заедно с него анализирайте ситуацията.

Търсете конструктивен изход за натрупаната енергия в детето: активен спорт, подвижни игри с други деца, канадска борба и др.

Бяха изпаднали в трудна ситуация, но поне в началото не се отчайваха. Очакваха помощ отвън. Тъй като бяха събрани от съдбата, Даниела и Марко можеха да се опознаят по-добре, като всеки разкаже нещо за себе си.
– Разкажи ми за твоята работа – каза Марко.
Лицето на Даниела се озари. Тя сякаш забрави къде се намират.
– Занимавам се с изучаването на тип безгръбначни животни, наречени мешести. Този тип включва един подтип, известен като медуза. Повечето хора смятат медузите за скучни.
– Аз пък мисля, че са много интересни – каза Марко. – Веднъж бях ужилен от португалска фрегата. Срещата беше изключително болезнена.
– Фрегатата не е точно медуза, а по-скоро колония от множество организми, живеещи в симбиоза. По пипалата си имат хиляди капсули, пълни с отрова. Дължината на едно пипало може да стигне до 20 метра. Но размерът не винаги е най-важното. Имаш късмет, че не си срещнал малка морска оса. Ужилването на това създание може да те прати в моргата, – засмя се Даниела.
– Тогава изобщо не изглеждах като късметлия, – каза Марко.
Той си спомни парещата болка, но за да прогони тези мисли тръсна глава и попита:
– Какво точно изследваш на тези медузи?
– В лабораторията се занимаваме с изследвания свързани с океанската биомедицина. Смятам, че океанът скоро ще стане основен източник на химически съединения за фармацевтиката.
– И ще измести, това, което имаме в наличност сега? – Марко разпери невярващо ръце.
– Океанът ще надмине всичко, което е било открито до сега, – натърти Даниела.
Марко поклати недоверчиво глава.
– Между сушата и морето има повече прилики, отколкото разлики, – започна да обяснява Даниела. – Да вземем например курарето. Индианците от Амазонка са го използвали като парализираща отрова, с която са мажели върховете на стрелите си, но свойството му да отпуска мускулите го направи полезно лекарство.
– Виждаш ли същия потенциал и при медузите?
– Не само при тях. Има и други привидно прости създания със сложни системи за хранене и защита като сепии, октоподи, охлюви ….
– И какво точно правите сега в Тихия океан?
Това бе таен проект и на нея ѝ бе забранено да споделя каквато и да е информация за него. За да отклони вниманието му, Даниела попита:
– Наистина ли мислиш, че ще дойдат да ни спасят?
– Убеден съм, екипът ни винаги е действал така, че да измъкне хората, които са попаднали в затруднена ситуация, – убедено каза Марко.
Въпреки, че убеждаваше Даниела, Марко знаеше, че спасяването им е доста проблематично. Пестенето на кислород само щеше да забави неизбежното.
Марко погледна към екрана, оставаше им въздух за по-малко от два часа.
Застоялият въздух започна да ги замайва. Марко затвори очи и се опита да не мисли за намаляващите запаси от кислород.
Даниела се бе отпуснала до него. Изглежда беше загубила съзнание.
И когато Марко усети, че става още по сънлив и губи представа за нещата наоколо, си каза: „Това е краят, няма да могат да дойдат на вр….“ , се чу мощно раздвижване на водата.
Няколко ръце грабнаха отпуснатите тела и ги измъкнаха нагоре …..

Представете си, че сте в средата на една стая, която има четири врати и малък прозорец. Зад три от вратите има плътна стена.

Изходът е само един. През прозореца не можете да излезете.

Ако натиснете бравата на коя да е врата, другите автоматично се заключват.

Как да определим, къде е изхода?

Помислете добре! Това може, макар и малко вероятно що се отнася за врати, да ви се случи в реалния живот.

Вижте, колко пъти в живота се изправяте пред някоя ситуация и трябва да вземете правилното решение. Подобно се случва и тук. Връщане назад няма. За това трябва добре да се съобразят нещата.

Оставам ви минути за размисъл, ако ли не ето ви и …

Отговор: Трябва да отворите прозореца за да пропуснете малко въздух и да получите лек ветрец в затвореното пространство. След това със свещ доближавате ключалките на всяка от вратите. Тази врата, при която пламъкът се отклони, води към изхода.

Закръглянето на очите се наблюдава при удивление или страх. Това е рефлекс, който разширява полето на видимост. По този начин се дава по-добра оценка на ситуацията и степента на опасност.

Подобна реакция демонстрират и човекоподобните маймуни.

При неочаквана ситуация много животни инстинктивно си отварят устата. Това е свързано с превключване към възприятия на вомероназалния орган, който е част от допълнителната обонятелната система.

При хората, този орган не е свързан с устната кухина, но рефлекс е запазен.

Бог ще донесе мир в душата ви и ще предаде окраска на всичко, което виждате.

Може би обстоятелствата и постигналата ни мъката са останали същите, условията не са се променили, но ако Христос, като Господ и Учител, управлява нашия живот, Той ще ни даде радостно избавление.

Неговата мъдрост е безпогрешна. Силата Му е неизменна. Любовта Му никога няма да престане.

Само когато виждаме Бог във всичко, ние може търпеливо и с любов да се отнася към тези, които ни безпокоят и ни причиняват огорчение. На такива хора гледаме като на оръдия, които Бог употребява, за да постигне Своите намерения за нас.

Най- накрая ние ще им бъдем благодарни за благословенията, които сме поличили чрез тях. Само при такива условия ние можем да се избавим от недоволството и възмущението си във всяка една ситуация.