Времето беше хубаво. Плажът бе препълнен. Хората се наслаждаваха на почивката си и нищо не предвещаваше, че нещо лошо щеше да се случи.

Изведнъж млад мъж попадна в силно мъртво вълнение и започна да се дави. Той се опитваше да плува към бега с всички сили, но морето го дърпаше навътре.

Мъжът потъваше. Започна да вика за помощ.

Дамян го забеляза. Той знаеше как  как да се справи с мъртвото вълнение.

– Ако можех да разговарям с този младеж, преди да влезе във водата, щях да му кажа, как да се измъкне от хватката на мъртвото течение и да се спаси, – ядосваше се Дамян на брега. – Навярно щях да му досадя с моите приказки. И както в повечето случаи става, нямаше да приеме съветите ми.

– Но все пак това можеше да му помогне да оцелее, – възрази красивата му половинка Нора.

Двамата Дамян и Нора бяха помагали на много хора, къде със съвети, къде в реални ситуации, но сега младият човек, бе прекалено далече от тях. Въпреки усилията не само техните, но и на другите, които се притекоха на помощ, плюс спасителите, всичко бе напразно. Така и не успяха да го спасят.

– Не е ли подобна ситуацията с вестта за нашето спасение? – след това коментира Нора.

– Да, – съгласи се Дамян, – само един разказ за Христовата жертва и силата на Неговото възкресение може да спаси хората, които се опитват да се преборят с бурните вълни на живота.

– Колко често човек се среща със смъртта на близък, развод, финансов крах ….и всичко това може да смачка и удави човека, – допълни Нора.

– Когато споделяме своята надежда в Христос, – сбърчи нос Дамян, – те се чувстват се неудобно. Отхвърлят ни. Смятат, че са прекалено заети, за да слушат такива неща.

– А не могат да разберат, – възмути се Нора, – че вестта за любовта на Спасителя към тях може да им даде надежда не само тук, на земята, но и във вечността.

Пасажерите летящи от Атланта за Флорида, не очаквали, че „ще попаднат под дъжд“, който се появил в салона на самолета.

Водата, изливаща се от тавана, по непонятна причина причинила доста неудобства. Пътниците се обърнали за помощ към стюардесата. А тя им заявила:

– Това е напълно нормална ситуация.

И не предприела нищо, за да отстрани тази неприятност, която смущавала пасажерите.

Наложило се хората да използват подръчни средства, като списания, за да се предпазят по някакъв начин от водата и да не подгизнат целите.

Навярно ви е позната тази ситуация, в която е много трудно да достигнеш до взаимно разбирателство в семейството, що се касае до предпочитанията да се спи при различни температури.

Специално за такива случаи е разработено одеяло „SmartDuvet Breeze“, което е оборудвано с климатична инсталация, но дава възможност на съпрузите да поддържат различни температури.

По такъв начин всеки от спящите, може да се възползва от приложение, инсталирано на смартфона му, за да коригира максимално комфортна температура на одеялото.

Освен това „SmartDuvet Breeze“ има таймер, който отрано затопля или охлажда частта от одеялото.

Първоначално конструкторите организирали събиране на средства, защото за да пуснат продукта на пазара им били необходими 20 хиляди долара, но от тогава са получили 200 хиляди долара от хора, които са възприели с ентусиазъм тази идея.

По такъв начин, скоро всеки желаещ ще може да си купи умната завивка за 199 долара, без да се включва стойността на доставката.

Цоко е специалист по водните ресурси. Често му се налагаше да пътува до места, където няма много вода или такава липсва изобщо. Той добре познаваше сушата и нейните последствия.

Веднъж в разговор с Данчо сподели:

– За мен сушата е едно от най-големите природни бедствия.

– А нима земетресенията и наводненията са по-малко зло на земята? – попита Данчо.

– Когато възникне пожар или наводнение, – поясни Цоко, – разполагаме с достатъчни средства, за да се справим със ситуацията. Но сушата е като рака. Тя бавно и постепенно обхваща земята. Ден след ден слънцето я изгаря, а посевите умират.

– Липсата на вода особено в пустините, може да коства нечий живот, – допълни Данчо.

Цоко се върна назад в спомените си:

– Помня едно градче, за което единствения източник на вода бе едно малко езеро. Веднъж нивото на водата беше паднало под критичната точка. Тогава Стефан, едно младо момче, което бе дошло наскоро да работи при нас,  бе открил една табела в езерото.

– Табела? – изненада се Данчо. – Навярно някоя, която е стояла край езерото преди?!

– Не тя беше ръчно изработена и на нея пишеше: „Господи, моля те, напълни ме“.

– Изисква се силна вяра, за да не загубиш надежда в такъв момент, – въздъхна Данчо.

– И тя дойде с първия дъжд, – засмя се Цоко. – Сякаш небето се разтвори и обилни струи започнаха да поят жадната земя. И пустинята разцъфтя.

– Ние можем да копаем кладенци на вярата, – авторитетно подчерта Данчо, – но само Бог може да ги изпълни с водата на живота.

– Не бива да забравяме, каза Цоко, – че колкото и безплоден да изглежда животът ни, само Бог може да го възроди.

– Във време на духовна суша, Бог може да ни изпълни с надежда, – заключи Данчо.

Много често хората стават заложници на собствените си неправилни решения.

Всеки ден те се оказват пред избор и вместо полезното избират лошото и вредното. Едва след това осъзнават, че неправилните решения водят към лоши последствия.

Цар Ровоам на инат отхвърли мъдрия съвет на старейшините на народа. Той послуша тези съветници, които му говореха това, което искаше да чуе. В резултат възникна конфронтация, което доведе до разделянето на страната.

„Каквото посее човек, това ще и да пожъне“.

В живота на всяка крачка трябва да се вземат решения. Някои от тях могат малко да ни повлияят, но за това пък други, коренно могат да променят живота ни.

Как подхождаш при избора на решение?

Най-важното е във всяка ситуация да искаш Божията воля. Моли се . Обърни се към Библията. Потърси съвет от вярващи приятели. Помоли Святият Дух да те настави в правилния път.

Бог ни обича, за това Неговият път е винаги най-добрия.