Денят преваляше. Той бе намалял и слънцето се скри много по-рано, но Кирил го вълнуваше съвсем друго нещо.

Той бе навел глава и размишляваше върху това.

Сава щеше да го подмине, но спря и го попита:

– Какво пак умуваш?

Кирил вдигна глава, погледна го и каза:

– Питал ли си се някога какви плодове дава моя живот?

– Искаш да кажеш, какво произвеждам ли?

– Не, имах друго предвид, – поклати глава Кирил и уточни. – Повечето християни измерват плодовете на другите и своите, четат книги как да станат по-плодовити, дори ходят на семинари за това.

– И какво лошо има в това? – повдигна рамене Сава.

– Това не е тяхна грижа, – наблегна силно на думите си Кирил.

– Че на кого друг? Нали те дават плод?

– Плодът в моя живот е Божия грижа, не моя, – отвърна Кирил.

– А каква е твоята грижа? – повдигна вежди предизвикателно Сава.

– Да се уверя в следните неща: 1. Като плодоносен клон съм свързан с лозата и поддържам чиста и безпрепятствена връзка с нея.

– Е, разбира се, иначе как ще даваш плод, – съгласи се Сава.

Кирил продължи:

– 2. Подчинявам се на начина на отглеждане от Лозаря, което включва подрязване в живота ми.

Сава искаше да каже нещо по този повод, но Кирил го изпревари:

– 3. Да общувам с Господа, да бъде моето сърдечно желание.

– Напълно съм съгласен, – плесна с ръце Сава. – Прав си, че връзката ни с Бога е най-важна.

Един ден продавачката в магазина се усмихна на Минчо, докато му подаваше касовата бележка. Той също ѝ се усмихна приветливо.

Когато си тръгваше тя му каза:

– Приятен ден, Минчо!

Това бе голяма изненада за младия мъж. Той буташе количката си , за да разтовари багажа си и си мислеше:

„Тя от къде знае името ми? Аз изобщо не я познавам. Не помня да съм я срещал някъде. А може би съм забравил ….“

Изведнъж погледът му попадна на табелката с името му, която седеше окачена на ревера на сакото му.

Днес бе на семинар и там на всеки бе закачена табелка с името му. Така хората научават бързо имената си  и се чувстват приети на мястото, където стават събиранията. Създава се една по-топла атмосфера, където можеш да споделиш мислите, вижданията си, дори да обсъдиш проблемите си.

– Преди не осъзнавах тази възможност, – каза си Минчо, – но този случай в магазина ме подсети за нещо. Ще нося табелката с името си навсякъде, където отида. Това ще ме прави по-отговорен, защото хората виждат моите постъпки, а аз искам да съм пример за истински християнин.

Бог е призовал всеки от нас по име, за да бъдем живи примери за Неговата любов, където и да се намираме.

Как показваш на хората, че Бог те е призовал по име?

Един библейски учител от Германия бил известен с това, че по време на обучение може да намери всеки стих, който му е нужен.

На един семинар той казал:

– Нека да погледнем как това е описано в Библията. Това място беше в Матея …. май в 17 глава …..

След като поровил малко в Библията си извикал:

– Ау, някой е изрязал това място от Библията ми! Честно ви казвам, днес сутринта този стих още беше тук!

При един от лидерите на домашни групи за една година се оформили десет такива. Всички го поздавявали.
– Това е феноменален успех!
Поканили този лидер да свидетелства за своя успех на конференция за растеж на църквата. Там го попитали:
– Кажете, как  успяхте за една година, от една група да организирате десет такива.
Лидерат казал:
– Е, вярвах …., четях Словото, молих се постоянно, исках видение и видях как моята група се разраства и споделих това в домашната си група. Посещавах всички семинари за лидери, слушах необходимите проповеди, жертвах необходимото …., постих. И тогава един лидер, който имаше десет домашни групи отиде да мисионерства в друг град и всиктите си домашни групи предаде на мен …..

Вие никога няма да промените нещата в живота си, ако не знаете, че са дефектни. Промяната изисква научаване на истината.
Исус каза: „И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни“. Ти няма да бъдеш свободен, докато не разбереш истината. Тайната на лична промяна не е хапче, програма или процес. Това не е терапия, книга или семинар. Това не е позитивно мислене или психология. Доказателството за личната промяна е намерена в истината. Трябва да се изправите пред истината за себе си, за Бога и да осъзнаете вашите отношения с Него, преди да започнете да се променяте.
За всеки лъжата действа самоунищожително. Ако си затънал в дългове в момента, това е, защото си повярвал на някои лъжи. Мислите си: „О, аз трябва да имам тази къща“. Наистина ли трябва да я имате? Можете ли да го докажете?
Ние лъжем себе си през цялото време. Но трябва да можем и да се изправим пред истината, ако наистина желаем да се променим.
Исус каза, че истината ще ни направи свободни. Но за първи път като че ли сме нещастни! Истината те кара да си нещастен, не можеш да го отречеш, защото тя те изобличава. В момента, в който застанете честно пред истината за вас и всичко останало в живота ви, започвате да се освобождавате.
Кой е истината? Исус каза: „Аз съм истината.“ Не „Аз го имам.“ Не „Аз сочи пътя“. Той каза: „Аз съм истината“.
Можете да се доверите на думата Ми. Неговото Слово е Библията.
Библията е като път. Тя ни показва къде да ходим и как да останем на пътя. Тя ни показва, как да се върна на пътя, ако сме се отклонили.
Помислете добре!
Какво е това в живота ви, за което се преструвате, че не е проблем, но трябва да се промени?
Не се страхувайте Библията ще ви разкрива истината, ще ви освобождава и променя.