Студен и мразовит ден. Когато Никола докара семейството си с колата близо до дома им, той забеляза младо момиче, което бе леко облечено. То седеше на тротоара и плачеше.

Жена му, Атанаска веднага излезе от колата и тръгна към непознатата.

– Мога ли с нещо да ви помогна? – попи тя момичето.

– Бремена съм, а приятеля като разбра това, ме изгони, – изплака в отговор младата жена.

– А как се казваш“ – попита Никола.

– Зорница.

– Има ли къде да отидеш? – загрижено се обърна към момичето Атанаска.

– Да, при баба ми. Тя живее наблизо.

– Имаш ли нещо против, преди да те закараме при нея, да ти донеса малко дрехи? – попита Атанаска.

– Много ви благодаря …. Ужасно ми е студено.

Атанаска бързо изтича до дома си и се върна с топли дрехи и обувки.

Двете деца на Никола и Атанаска седяха на задната седалка и следяха всичко с ококорено очи.

След като закараха Зорница при баба ѝ, Атанаска ѝ пожела:

– Всичко най-добро, а ако имаш нужда от нещо, обади ни се. Видя къде живеем.

Зорница благодари, а Никола и Атанаска се прибраха у дома.

Децата им, които бяха свидетели на всичко, което се случи попитаха:

– Какво става?

– Защо тя беше на улицата леко облечена и без обувки?

– Сигурна съм, че постъпихме така както Бог би искал, – усмихна се Атанаска.

Децата се съгласиха, а Никола добави:

– „Гол бях и Ме облякохте“.

Тодор израстна в разбито семейство. Наркотиците, алкохолът и физическото насилие бяха нещо естествено в неговия дом.

Не се мина много време и той възприе същите навици.

Преди да осъзнае какво прави, Тодор започна да пие навън и то до късно. Крадеше наркотици от баща си и да ги продаваше, но лошото бе, че започна да ги употребява.

Една сутрин, когато се прибираше след пиене и употреба на наркотици, за да отиде на училище, той се погледна в огледалото. Видя недоволен младеж, който се взираше в него.

Бе се превърнал в човек, който презираше, въпреки че си бе обещал:

– Никога няма да стана такъв.

Не му отне много време за да намери оправдание за поведението си:

– Изглежда това ми е писано. Това е всичко, което нашият малък град предлага. Какво мога да направя?

По това време баба му постоянно го караше да ходи на църква.

В малък град като този, в който Тодор живееше, обикновено се знае, кой какво прави. За това той се стараеше през някои недели да бъде достатъчно трезвен или да не стои да пие чак до сутринта, за да отиде на църква.

Баба му знаеше, че внукът ѝ пие и злоупотребява с наркотици. Поради тази причина старата жена често се молеше за Тодор:

– Господи, покажи му любовта Си и плановете, които имаш за него …

Животът в домът на Тодор ставаше все по-лош, насилието стигаше до крайности.

Една неделя, на едно от богослуженията, Тодор бе докоснат от Бога и нещата се обърнаха в живота му.

Връщайки се назад той осъзнаваше, как любовта на баба му и молитвите ѝ успяха да го доведе до семейство, което бе готово да го приеме. В него му дадоха шанс. Чрез тези хора Тодор усети Божията любов.

По-късно, когато свидетелстваше за своята промяна, той казваше:

– Познах любовта, за която не бях подозирал че изобщо съществува. Тя ме промени. Всичко това се случи с мен, защото няколко души около мен успяха да ми покажат Божията любов.

Голяма скръб обзе семейство Манолови. Бащата почина.

Никола тежко преживяваше случилото се, защото много бе близък с него, а сега него го нямаше.

Изгуби се утеха, спокоен сън, редовна храна и сигурен план за напред.

До сега Никола се движеше в света, място, където не само живееше, но и действаше според собствените си желания и настроения. Често бе мамен и се заблуждаваше в много неща, а сега се питаше:

– Накъде?

Бе виждал баща си да се моли, но до сега той вършеше това повече по задължение и за него това нищо не означаваше.

В тези тежки дни Никола искрено се обърна към Бога:

– Научи ме какво да правя, Господи. Болката ми е голяма. …. Сякаш няма бъдеще за мен ….

– Следвай Ме, – дочу тих и нежен глас.

– Господи, позволи ми да погреба баща си и ще дойда….

– Върви след Мене, и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци.

Това бе явна покана.

Никола бе физически жив, някои около него също, но всъщност бяха мъртви, отделени от Бога. Ако той останеше там, където бе сега, щеше да си остане духовно мъртъв.

Единственото, което трябваше да направи бе да последва Господа и да му посвети живота си.

И Никола го направи. Мирът дойде в сърцето му и той знаеше вече за какво да живее.

В част от семейство Стоянови се зароди желание да си имат котка. Майката и децата бяха „за“ домашен любимец, но бащата бе против.

Най-накрая Антон, главата на семейството се съгласи с уговорката:

– Добре, имаме нужда от помощ за намаляване на популацията от мишки в нашия дом.

Решено бе котката да се вземе от местния приют за животни. Така щяха да подкрепят добрата кауза.

Там си избраха възрастна черна котка.

От приюта им дадоха строги инструкции:

– Още от първата седмица трябва да установите определен режим на хранене.Така котката научава, че вашия дом е мястото, към което тя принадлежи и че винаги там ще намира храна и ще бъде безопасно за нея.

– Ако я храним без режим, тя няма ли да разбере това? – попита Антон.

– Не, – усмихна се служителката от приюта, – но ако реши да се скита, тя винаги ще се връща във вашия дом.

Антон вдигна рамене и добави:

– Щом е необходимо …., но това няма значение, за нея ще се грижат децата и жена ми.

Ако не познаваме истинския си дом, завинаги сме изкушени в напразно търсене на доброта, любов и смисъл на живота си.

Има много гласове, които ни примамват с лесни обещания да решат проблемите ни или да ни осигурят „мъдрост“ за вълнуващо бъдеще, но ако искаме да живеем наистина, трябва да останем в Исус.

Някой почука на вратата на Мартина.

– Навярно е някой от съседите, – каза си тя и се запъти към вратата.

Когато отвори, Мартина видя съвсем непознат мъж.

Тя любезно го попита:

– С какво мога да ви помогна?

– На един от вашите съседи, не му стигат парите, за да си плати наема. Остават му само два три дни преди да бъде изгонен.

Мартина го изгледа въпросително, а мъжът обясни:

– Обикалям и питам, дали някой би желал да помогне на това семейство, като плати наема му за този месец.

Мартина разтърси глава и каза:

– О, не бих искал някой от съседите да бъде изхвърлен на улицата. Ще платя наема му.

Може би трябваше да попита: „А защо вие не го платите?“, но си премълча.

Извади портмонето си и преди да подаде парите на непознатия мъж попита:

– Между другото, кой сте вие?

– Хазаинът му, – усмихна се мъжът.

Лесно е да изглеждаме състрадателни, но какво правим за тези, които не могат да направят нещо в замяна за нас?

Когато обслужваме хора, които ни вършат услуга или нещо за нас, това се нарича бизнес сделка.

Правете на хората това, за което не могат да ви се отплатят и то с правилния мотив.