Изследователи от университета в Лунд са изобретили най-бързата камера в света. Тази джаджа снима със скорост пет трилиона кадъра в секунда, достатъчна за да се визуализира движението на светлинния лъч.

На новата камера може да улови едно събитие, което се случва за 0.2 трилиона част от секундата.

За да демонстрират работата на технологията, учените са снимали движението на фотоните. В резултат на това на снимката изглежда бавна, но скоростта на частиците в изображенията е 617 милиона мили в час.

Технологията работеща с устройството се отличава от обикновена камера.

Кадърът съдържа четири изображения, последователно снимани с лазер. Всяка светкавица съдържа уникален код, чрез чиято комбинация се декодира и разделя изображението с помощта на ключ за шифроване.

Оптимизирайки всеки кадър, учените увеличават скоростта на снимките и създават поредно изображение с по-голяма продължителност и детайлизация.

Те искат да използват технологията за изследване на химичната реакция при горене на молекулярно ниво.

Създателите на новата камера са сътрудничили с немска фирма за изграждане на работещ прототип. Очаква се, тя да бъде готова след няколко години.

Максималното време за готвене, което мога да задам на микровълновата печка е доста странно – 1 час 40 минути 39 секунди.

Защо?

Сега е ваш ред, да се съсредоточите и да помислите малко.

Ето ви и малка подсказка.

Съобразете какви полета има на микровълновата печка и за какво се използват.

Най-нетърпеливите могат да погледнат направо отговора.

Отговор:

В моята микровълнова печка няма отделни полета за час, само за минути и секунди. Т.е. максималното време, на което може да се настрои печката е 99 мин. 99 сек., което е равно на 1 час и 40 минути 39 секунди.

В Китай робот журналист, който нарекли Сяо Нан, е написал първата си статия.

В нея андроидът е описал ситуация, която се е случила в обществения транспорт в навечерието на китайската Нова година. Обемът на статията е 300 йероглифи. Текстът е написан за една секунда.

Написаната от робота статия е поместена в месно издание, вестник „Southern Metropolis Daily“.

С разработването на робота се е занимавал Ван Сяоцзюн, професор от Пекинския университет. Той е заявил, че чрез неговото изобретение могат да се пишат дълги и къси текстове.

Освен това Сяо има по-голям капацитет за анализ на данни от щатните кореспонденти. Роботът може много бързо да напише дадена статия.

Сяоцзюн е убеден, че Сяо не може напълно да замени журналист, но може да бъде негов помощник.

Много неща се случват само за част от секундата, но малко е вероятно да се повторят.

Главното е да умееш да ги видиш и предвидиш.

А за да хващаш такива моменти се изисква особен талант.

В големият град съседите дори не се познават. Понякога само се разминават и вяло, поради стар запазен навик се поздравяват.

Людмила скоро се нанесе в двустайния апартамент на един не многолюден блок, не че в него нямаше хора, а поради простата причина, че те само се разминаваха, дори без да се поздравяват. Не се интересуваха един от друг. Дори някой да умреше от тях, другите нямаше да разберат, докато не се разнесе зловонната миризма от апартамента му.

Людмила имаше три деца и ежедневието ѝ бе запълнено до секунда, но тя обичаше да общува с хората и се стараеше да им помогне с каквото може.

До нея живееше възрастна жена. За нея казваха:

– Те е много ексцентричен човек. Живее сама, не общува с другите от блока и в дома си не пуска никого.

Людмила си помисли: „Тази жена навярно има нужда от помощ, но не знае към кого да се обърне“.

Тя няколко пъти се опита да заговори възрастната жена:

– Здравейте! Ако имате нужда от помощ бих могла да ви помогна.

Но старицата се свиваше и отказваше всякакъв контакт.

Людмила не се отказваше лесно особено, когато нещата не вървяха. Тя чувстваше, че тази жена се нуждае от помощ, а тук никой не ѝ обръща внимание. Людмила продължи да я поздравява и да ѝ предлага помощта си.

Най-накрая възрастната жена ѝ се довери, дори ѝ отвори вратата на апартамента си.

Когато младата жена влезе в него, разбра защо тази старица се държи така странно. Това, което видя се оказа много по-лошо от това, което очакваше.

Подът бе покрит със доста голям слой мръсотия. Дрехите бяха стари, а мебелите напукани. В кухнята почти нямаше храна.

И Людмила се хвана за работа. За няколко дена почисти апартамента. Изхвърли старите мебели и ги замени с запазени, които ѝ отстъпиха приятели и познати, когато им разказа историята на баба Мина. Превърна жилището в място, подходящо за живеене.

Изведнъж всичко се промени за старата жена, не само леглото, мебелите и всичко останало в апартамента. Тя вече имаше нови приятели, които често я посещаваха, готвеха ѝ и се грижена за нея.

Не е вярно, че хората в града, не се обичат и не желаят да общуват един със друг, просто им трябва повод, за да покажат добротата си.