Архив за етикет: кореспондент

Журналистически трик

originalВалеше сняг вече трети ден. Къщите с големи снежни калпаци се гушеха в дълбокия сняг и почти нищо не се виждаше от тях.

Миронов бе редактор на месният вестник. Той безнадежно гледаше снега през прозореца и каза с болка:

– Хубаво е ако имахме и портиер към редакцията, но такава бройка не е предвидена. Ако имаше такъв, той щеше да почисти снегът в двора на редакцията. А сега трябва да чакаме снега сам да се разтопи.

– И на мен ми омръзна да пълзя едва едва, – намеси се един от старите сътрудници на вестника, – ще падна някой от ден и ще си счупя я крак, я ръка.

Методи, младият специален кореспондент на вестника, погледна присмехулно застаряващата част от журналистите във вестника и попита:

– В утрешния вестник има ли едно място за обява?

– Изглежда е останало едно, – каза Миронов. – А на теб за какво ти е?

– Почакай и ще видиш! – закани се Методи.

Отиде при словослагателят и го накара да вмъкне следната реклама в броя:

„При входа на сградата на редакцията на местния вестник е загубен златен пръстен с брилянт от 2,9 карата. Който го намери, моля да го върне и ще получи възнаграждение“.

До вечерта на следващия ден пред редакцията изобщо нямаше сняг.

Асфалта блестеше, все едно върху него не е валял сняг.

По него се разхождаха десетина човека, които внимателно се вглеждаха в краката си.

Робот журналист написал първата си статия

unnamedВ Китай робот журналист, който нарекли Сяо Нан, е написал първата си статия.

В нея андроидът е описал ситуация, която се е случила в обществения транспорт в навечерието на китайската Нова година. Обемът на статията е 300 йероглифи. Текстът е написан за една секунда.

Написаната от робота статия е поместена в месно издание, вестник „Southern Metropolis Daily“.

С разработването на робота се е занимавал Ван Сяоцзюн, професор от Пекинския университет. Той е заявил, че чрез неговото изобретение могат да се пишат дълги и къси текстове.

Освен това Сяо има по-голям капацитет за анализ на данни от щатните кореспонденти. Роботът може много бързо да напише дадена статия.

Сяоцзюн е убеден, че Сяо не може напълно да замени журналист, но може да бъде негов помощник.

Надежда в Божието Слово

imagesЕдна жена, която служила като мисионер в Китай, попаднала в японски плен по време на Втората световна война. Тя могла да носи със себе си една от забранените книги – Евангелието от Йоан.

Мисионерката внимателно скривала Евангелието, преди да заспи с покривалото на главата си и запаметявала по един пасаж от него. Така тя научавала поне по един стих на ден.

Когато затворниците били освободени, те едва движели краката си, но мисионерката изглеждала съвсем бодра.

Някой казал:

– Навярно там са ѝ промили мозъка.

Кореспондентът на списание „Life“, който получи интервюто от нея отбелязал:

– Да, определено е промит мозъка ѝ. И това е направил Бог.

Добре е не само да се чете Божието Слово, но и да се учи наизуст.

Възможно е, първоначално това да изглежда трудно, но като повтаряш стиховете, то ще пуска корени в теб.

Когато в живота ти има трудности, тези стихове ще изплуват от паметта ти и ще укрепят надеждата и вярата ти.

Дръж в сърцето си Божието слово. Това е полезно за теб.

Руски генерал посрещнат от мюсюлмански жени с цветя

Военният кореспондент В. Немирович-Данченко разказва как при придвижването на отряда на генерал Скобелев от Одрин към Чаталджа в едно село по пътя групата му била спряна от група мюсюлмански жени, които му поднесли „невиждано хубав букет от свежи цветя, каквито в околностите нямало“. Изненаданият генерал попитал с какво е заслужил този жест, а отговорът бил още по-неочакван:
– От турските жени!
– От какви турски жени? – попитал Скобелев.
– От жените на Казанлък, Стара Загора и Одрин … За това, че честта им не е била опетнена благодарение на вас. Затова, че неприкосновеността на харемите е била запазена от вашите войници!
Кой е генерал Скобелев?
Генерал-майор Михаил Скобелев е един от най-популярните герои на Руско-турската освободителна война. Възпитан в семейство на потомствени военни Първоначално решава да учи математика в Петербургския университет. Заради участието си в студентски вълнения е изключен от университета. Едва тогава се посвещава на военната кариера.
Завършва с отличие Николаевската военна академия  през 1868 г. и участва в множество успешни операции в Средна Азия.
През март 1877 г. е привлечен от главнокомандващия на Дунавската армия княз Николай Николаевич. Включва се активно в битката за Плевен.  Там си спечелва прозвището „Белия генерал“. Действията му по време на Третата атака на града подчертават военния му талант и разкриват способността му да взима решения точно на време във най-трудните ситуации.
Освен безспорните си качества на военачалник генерал  Скобелев притежавал и умението да печели доверието на своите войници и подчинени, за това бил един от най-обичаните руски генерали.