Вечерта завари Тихомир у сестра му Деси. Двамата не бяха се смели така отдавна. Влезе Любо, съпругът на Деси, млад здравеняк, чийто мускули опъваха яко фанелката върху него. Той се усмихна на жена си и каза:
– Отивам да закарам бавачката.
Деси го целуна по бузата и му каза:
– Карай внимателно!
Любо натисна клаксона и им помаха с ръка.
Катастрофата стана на отбивката на магистралата, на километър от тях. Колата бе спряна. Двамата бяха голи на задната седалка. При удара Любо излетя през предното стъкло, а момичето остана в колата. Челюста на Любо бе счупена, имаше порязвания по лицето и гърдите. Момичето не дойде в съзнание.
Пиян шофьор навлязъл прекалено бързо в отбивката. Загубил контрол над превозното си средство и се блъснал в паркираната  кола. Нещастно стечение на обстоятелствата. Деси остана до леглото на съпруга си два месеца.
Един ден във вестника написаха, че седемнадесетгодишното момиче, което е останало в кома след катастрофата е бременно. Тогава всичко се срути.
Деси направи опит да се самоубие. Под вратата на банята течеше кърваво червена вода. Брат ѝ едва не си изкълчи рамото, докато разбие вратата.
Баща ѝ отказа да я прати в психиатрията, щяла да опетни семейството, а той беше уважаван бизнесмен. Деси се прибра да живее в дома на майка си и баща си. Трима самотници в една голяма къща.
Когато съпругът ѝ я напусна, взе със себе си единственото им дете. Деси беше прекалено депресирана, за да се съпротивлява и остави нещата така. Любо ѝ представи документ за попечителство и тя го подписа. Ако имаха син, баща ѝ щеше да се бори да остане с тях, но тъй като беше момиченце си премълча.
В същата нощ Деси отново опита да се съмоубие, този път с хапчета. Беше облякла бяла рокля и бе легнала в спалнята на родителите си, за да посрещне смъртта.
След това тя отиде в психиатрията за осем месеца. Лечението трудно вървеше, защото тя нямаше желание да живее. Но се намери човек, който ѝ подаде ръка и положението ѝ се подобри. Макар, че вече нямаше желание да се самоубива, беше се превърнала в бледа сянка на това, което беше.
Но сега чувстваше, че е обичана и приемана. Така желанието ѝ да живее и да се наслаждава на живота се възвърна ….

Стояха пред нея и я оглеждаха. Нищо не подсказваше, че това може да се движи, още по-малко да те пренесе в някое друго измерение.

– Приятелят ми се качи на това чудо, натисна лоста и се изпари пред очите ми. Скоро машината се върна сама, но приятелят ми го нямаше, само парцали от дрехите му, опръскани с кръв, бяха останали на седалката, – каза Давидов, възрастен човек, с побелели коси и немощни крака.

– И повече не видяхте приятеля си? – попита плахо Лили, момиче с рижа коса и много лунички около носа.

– Не! – отговори Давидов.

Възцари се гробно мълчание.

Днес тя с двамата си приятели Андрей и Христо, посетиха загадъчния мъж, който живееше в една изоставена къща на тяхната улица. Дворът пред къщата беше обрасъл с треволяк и бурени, дори пътеката, водеща до входната вратата бе покрита с буйна и висока трева.

– А вие след това имахте ли смелост да я изпробвате? – набра смелост да се обади Христо.

– Да, – каза смутено мъжът, – но на малки разстояния, не повече от 4-5 години назад в миналото и 3-4 напред в бъдещето. Боях се от последствията, които можеха да доведат това мое пътуване във времето. Не ми липсва приключенски дух, но всичко това ми идваше много. Бях решил да я унищожа.

– Да я унищожите? – извика Андрей. – Защо?

– Видях какво се случи с моя приятел….

– Но причината за неговото изчезване може да е нещастен случай, – прекъсна го Христо.

– А защо не я покажете на другите хора? – попита Лили.

– Ако можехме да пътуваме назад  в миналото си и да поправяме грешките си, това няма ли да ни направи по-безотговорни? – възрастният човек се задъха.

– Но ако тази машина се употребява само за добри дела, защо трябва да се унищожава? – обади се Андрей.

– Ами ако се подам на изкушението, не само да се върна в миналото да поправя грешката си, но и да си отмъстя на някого, – примижа от ужас Лили.

– Или да отидеш в бъдещето и да откраднеш някое изобретение, за да подобриш настоящето, – засмя се Христо.

– Но ние не знаем за добро или зло ще я използват хората, – тъжно каза Андрей.

– Както виждате тази машина се е превърнало в доста тежко бреме за мен, – каза с дълбока въздишка Давидов.

Младежите прекрасно разбираха, че използването на такава машина е свързано с голяма отговорност, но съвсем не искаха тя да бъде унищожена.

– Но ако с нея може да се спаси човешки живот …., – каза Лили.

– Е, – усмихна е Давидов, – може би тогава ще се наложи да се използва.

Скоро щеше да се стъмни и младежите си тръгнаха. В сърцата им горяха какви ли не планове, за изследвания, проучвания, спасяване на хора, …. Те не знаеха, че това е първата им и последна среща с Давидов.

Скоро се чу, че някой е намерил възрастния човек мъртъв пред дома му. Казаха, че е получил инфаркт. На погребението му нямаше хора, защото той не дружеше и не контактуваше с никого, но Лили, Христо и Андрей придружиха ковчега до гробищата.

Два дена след погребението, младежите решиха да посетят изоставената къща. Изкачиха се по скърцащите стъпала и погледнаха в ъгъла, но той беше празен. Машината беше изчезнала.

Ентусиаст от Бишкек е създал електрически трициклет. Винена бъчвичка, кожа от анаконда, кофа за шампанско, но това не са всички предмети, които е използвал конструктура за създаване на необикновения си мотор.
Средната скорост на това превозно средство е 20 км \ ч, но основната му характеристика не е мощността на двигателя, а уникалния дизайн.
На пръв поглед може да изглежда, че този мотор е създаден от случаен боклук в кошчето. Но в действителност, дизайнерът внимателно е подбрал всеки елемент, за да съответства на общия стил.
Дизайнерът е използвал за облицовка кожа на анаконда, която доста добре се е вписала в дизайна на транспортното средство.
По-голямата част на трициклета е от ковани бронзови и месингови части.
А ръчната спирачка има формата на скелет на ръка, истинско произведение на изкуството. Освен това, звукът по време на спирането е страховит.
Вниманието привличат най-вече кованият паяк на решетката и оригиналното огледало за задно виждане.
За трициклета е измислена аудио система, музикална кутия с романтични мелодии, пускаща се с помощта на специална стрелка.
Тези, които имат слаби нерви, по-добре да не поглеждат под седалката. Там се намира цар Кашчей.
Слага се специална шапка и очила, които да съответстват на трициклета. За гражданите е истинско събитие, когато тази машина преминава по улицата.
Прекрасно допълнение към превозното средство е пръстена на Жул Верн. Това не е просто украшение, а телескоп.

Момче на 4-5 години нервничеше на седалката във влака и немирно търкаше крака о пода. Останалите пътници виждаха, че детето е изключително развълнувано и възмутено. То стискаше ръцете си в юмрук. С широко отворени очи правеше забележки на майка си, която му четеше „Приключенията на Лукчо“.
– „Лукчо, Лукчо, – оглеждайки се на страни викаше бедния старец, когато го отвеждаха войниците …..“, – четеше майка му.
– Стига! – недоволстваше малкия. – Защо те търпят всичко това?!
– Принц Лимон има голяма армия и добре го охраняват …. – майката се опитваше да укроти сина си.
– Но те са много повече! – момчето удари с юмрук по книгата и тя се затвори. – Какви са тези? Нима не разбират?
Майката беше стресната от бурната реакция на сина си. Мъжът на отсрещната седалка отвори вестника си, погледна разбунтувалото се момче и ясно отсече:
– Защото са зеленчуци. Това е просто приказка, приказка за зеленчуци….

На брега на китайското езеро Дунху се намира невероятен театър, построен във вид на традиционен книжен фенер. Червения цвят силно привлича жителите и гостите на града към това здание. Освен това в него се играят прекрасни постановки.
В края на декември 2014 г. е открит театърът Han Show Theatre, разработен по проект на архитектурната компания Stufish Entertainment Architects. Този театър е създаден за провеждане на грандиозното водно шоу на известния режисьор Франко Драгоне.
Сградата има форма на червен хартиен фенер, от където идва и името му „Red Lantern“. Архитектите са искали да пресъздадат познатият традиционен символ, разбираем не само на китайците, но и на туристите.
Бамбуковата надстройка на фенера се определя във фасадата на зданието с осем пресичащи се стоманени тръби със стоманени колелца, които подържат решетка от кабелна мрежа. Всеки от 18-те хиляди кабелни възела се крепи на червен алуминиев диск със светодиоди.
Вътре в театъра има три уникални особености: 2000 зрителни места, които могат да се преместват, басейн с вместимост 10 милиона литра и 3 огромни преместващи се светодиодни екрана.
Подвижните седалки позволяват да се смвня конфигурацията на сцената по време на представления. 10 метровия басейн е снабден със система Wet/Dry асансьори, които повдигат акробатите директно от водата.
Екраните са с размер 6,5х11 метра. Те за закрепени на манипулатори с 6 оси на движения.
Светодийодните екрани създават допълнителна визуална симулация, която десет пъти усилва ефекта от всичко, което се случва.