Пътища решават проблемите на инфраструктурата. Те свързват хората и очароват с многото си лица.
Панамската магистрала, която е приета за най-дългият път в света, се простира от снежните простори на Аляска до бреговете на Южна Америка на 30 000 км.
По пътя, който минава през два континента се срещат джунгли, планини, ледници, пустини и, разбира се, много опасни и труднопроходими места.
За кратките 69 години от основаването си държавата Израел се е превърнала в известен център на религиите, политиката и технологиите.
Но знаете ли, че в Израел процъфтява една от най-ярките гастрономически арени в света?
Разположена на кръстопътя на три континента, страната е усвоила кулинарното влияние на много държави и е добавила своя собствена интерпретация.
В самото сърце на Ерусалим се намира пазар, прекрасно място да се опитат уникални ястия, превърнали Израел е една от кулинарните столици на света.
Пазарът се нарича Шук Махане Йехуда, но местните го наричат просто хашук (הַשּׁוּק) – пазар. Той е пълен с разноцветни, изключително вкусни продукти.
На входа на пазара първото, с което ще се сблъскате е оглушителния шум. Продавачите се надпреварват помежду си, крещейки името на стоката си на иврит: тутим (תּוּתִים) – ягода, анавим (עֲנָבִים) – грозде, римоним (רִמּוֹנִים) – нар.
Позволете на носа ви да ви води и вървете след вкусната миризма на пресен хляб. Вие можете да прочетете следните надписи на пекарните: шифон (שִׁפּוֹן) – ръж, кусмин (כֻּסְמִין) – лимец, мала (מָלֵא) – пълнозърнесто брашно.
В столицата на Мексико се е появила една от най-необикновените библиотеки в света.
Тя представлява огромна стъклена кутия напомняща за зданията от книгите на писателите фантасти, описващи града на бъдещето.
Библиотеката буквално лети във въздуха, тъй като преградните стени, стълбищата и всички стени са направени от стъкло.
Тази библиотека е едно от най-съвременните съоръжения в Мексико и отговаря на последните технически изисквания.
Значителна част от зданието е отведена под книгохранилището. Навсякъде са устроени малки читални зали за различните групи от населението.
Всеки, въпреки особеностите си, може да подобри интересна книга. Например, в библиотеката има достатъчно голям избор на издания за слабо виждащи и слепи.
Промяната става необходима, когато е настъпила някаква степен на отпадане. Докато църквата е жива и работи в света, всичко е наред. Но един бърз поглед на нашите социални проблеми и ще видим, че не всичко е добре.
Престъпност, расизъм, тероризъм, аборт, злоупотреба с наркотици и алкохол – нашият морален упадък изглежда необратим, освен ако Бог не се намеси.
Но защо Бог понякога избират този начин на интервенция? Простият отговор е, че хората са емоционални същества и Бог е намерил за необходимо да ни сръчка по този начин, за да се произведе послушание.
Ние сме толкова бавни, а има толкова много неща, които водят нашите умове далеч от християнството, че Бог трябва да ни предизвика и порастърси малко. Само тогава можем да се освободим от тези отрицателни влияния и да се покорим на Бога.
Какви противодействащи влияния присъстват в живота ви? Навярно грижите ви в този свят – вашата работа, хобита, осъществяването на вашата финансова сигурност…… Всичко това така ви разсейва, че сте забравили за Бога?
Обща промяна не може да се случи без индивидуалното реформиране. Ако има нещо, което пречи да служите на Бога с цялото си сърце, тогава може би е време за лична промяна, за да започнете.
Хубаво е да бъдеш майка. Таня от скоро бе станала такава. Малката ѝ дъщеричка почти изпълваше ежедневието ѝ.
Таня бързо прехвърли на ум нещата, които искаше да свърши преди малката да е събуди. Станеше ли от сън, трябваше да се сменя памперса ѝ и да я нахрани.
Единствения начин, по който Мими, така се казваше малкото създание в кошчето, заявяваше своите нужди, бе чрез силен плач.
През цялото време докато шеташе из дома си, Таня поглеждаше към кошчето, за да види дали Мимето не се е събудило.
Щом видеше, че отваря очи, Таня се втурваше към нея, за да изпревари плача на детето си. Подсушаваше го и го нахранваше.
– Обичам я толкова много, че съм готова да направя всичко за нея, – казваше често Таня. – Докато спи моето малко момиченце, то е в своя малък свят и не чувства моето присъствие.
Един ден, докато прибираше дрехите от простора, Таня се замисли. Тя откри за себе си нещо много интересно.
– Колко често в действията си приличам на дъщеря си. Живея си спокойно и безгрижно, докато нещо не ме притесни или както по-възрастните казват, настъпи някаква криза. И какво правя тогава? Ужасена се обръщам за помощ към Бога.
Тя не веднъж бе усещала, че Той знае, че ще Го повика и бе готов да я чуе.
– И Бог разрешава всеки мой проблем преди да съм го помолила, – усмихна се Таня. – Благодаря Ти за Твоята любов, Господи, за готовността Ти да ми помагаш преди да съм Те помолили.