Една от причините днес в света толкова много да се говори за психичните заболявания, е желанието на фармацевтичните компании да получат повече дивиденти.

Един добър пример за това е ситуацията в Япония в началото на 21 век.

Тогава фармацевтичните компании убедили японската общественост, че хората страдат от лека депресия, която е наречена  kokoro no kaze или „обикновена настинка на душата“. Те казали на японците, че единственото лекарство за тяхното спасение са скъпите антидепресанти.

Тук трябва да се отбележи фанатична борба на японците с настинките.

След началото на кампанията за спасяване на японците от депресиите, количеството посещения при лекарите с оплаквания за тягостно и мрачно настроение се увеличили почти с 50 процента и то само за четири години.

Продажбата на антидепресанти в Япония се увеличила пет пъти между 1998 г. и 2003 г., скоро след началото на маркетинговата кампания.

Светът е толкова голям, че не стига един живот, за да се стигнат всички уникални и красиви кътчета.  Ако човек има възможност, може да посети повече места, да се запознае с различни култури.

Най-популярния тип почивка е на плажа. Но не на всеки плаж почиващите ще имат комфорт, радост и безопасност.

Местните жители на Северния Сентинелски остров са известни със своята враждебност към чужденците.

Има много случаи, когато хора са искали да влязат в контакт с местните, но в отговор те били обстрелвани с лъкове.

Веднъж към острова приближил катер с двама души, които били убити от хората живеещи на острова.

Островът е много опасен. Тук гостите не са добре дошли.

Векове наред местните хора са живели откъснати от цивилизацията.

Фразата „призрачен град“ се асоциира с оставените места след авария в Чернобил, но такива градове съществуват в много страни на света.

Празни улици, порутени покриви, покрити с растения стари мебели, разхвърлени детски играчки, прашни книги, ….

Причината за възникването на такива места са различни, но всички те са резултат от фатална грешка.

Град Вила Епекуен е бил най-популярният калолечебен курорт в Аржентина в средата на ХХ век.

При неговото строителство е била нарушена природната хидросистема. От близкото езеро изпомпили водата и близо до града създали изкуствено водохранилище.

В резултат на това през 1985 г., язовирът се пропукал, и градът се наводнил.
След няколко години водата се оттеглила, но градът не бил възстановен.

Откакто се помнеше, Велинов винаги бе обичал света около себе си. Не градовете, магистралите и изкуствените канали в родината си, а природата, вятъра, морето и земята.

Като малък, той прекарваше часове, загледан в движението на облаците, преминаващи над дома му. За него нямаше нищо по-хубаво от земята, на която живееше.

Беше деветгодишен, когато разбра, че тази земя е отнета от Северното море. Учителят му гордо обясняваше:

– Нашата родина е отвоювана. По бреговете бяха построени диги и бентове, за да може изобилстващото с живот морско дъно да бъде пресушено, култивирано и обработено. Това е чудо на човешката изобретателност и непримиримия човешки дух.

Дълго време младият Велинов смяташе, че създаването на родината му е една умишлена кражба от природата.

– Как може нещо да бъде отвоювано, когато нямаш право върху него? – питаше се често той.

Когато навърши десет години, осъзна, че едно от най-великите инженерни постижения е ограбване на природата заради човешката алчност.

Често го чуваха да казва:

– Хората нямат право да вършат това. Природата не би могла да ги спре и да се защити, докато човечеството я погубва.

За това Велинов посвети живота си на борбата за възстановяване на природата. Искаше да сложи край на непрестанния стремеж на човека да унищожи планетата си.

Тогава беше твърде млад, за да се включи във възникналото движение на зелените, което беше на мода в Европа, но стана природозащитник в колежа, докато изучаваше как да се опази околната среда.

Младостта му не се пречупи при стълкновенията с полицията. Той бе опитал не една атаки със сълзотворен газ. Активно участваше в среднощните непрестанни обсъждания и разисквания относно въпросите за запазване на природата. Сътрудничеше при отпечатването на нелегални вестници, в които се защитаваше природата от посегателството на човека.

Велинов имаше желание да бъде сред бунтуващите се студенти. Всички смятаха, че ще стане преподавател, след като получи докторската си степен, но го изхвърлиха от академичните среди, защото продължи природозащитната си активност.

Велинов вече не изпитваше огорчение, че са го отстранили, защото това го отведе в нова организация за защита на природата. Ако бе продължил да преподава, нямаше да създаде организация подобна на „Грийнпийс“.

Учени в Австралия са открили най-дългата вулканична планинска верига в света, скрити под повърхността на земята. Тя се простира на повече от 2000 км от остров Уитсанди на север от Куинсланд до южното крайбрежие на страната.

Вулканична верига се е образувала в резултат на изместването на австралийския континент. В хода на този процес, насочен на север, континентът е преминал на активна вулканична точка в земната мантия. Тази точка, според учените, все още съществува някъде в Тасманово море.

Дължината не е единствената отличителна черта на вулканична верига, която учените наричат „Cosgrove hotspot track“.

Веригата се намира доста далече от тектоничната плоча, на която е разположена Австралия.

И, като правило, между тектоничните плочи се наблюдава най-голяма вулканична активност.

Според учените, изследването на откритата вулканична верига, ще помогне по-ясно да се разберат ставащите премествания на континентите върху Земята.