Броят на точките върху калинката няма нищо общо с възрастта ѝ. Те обозначават само вида ѝ.

Най-разпространеният вид в света, обитаващ всички континенти е седемточковата калинка.

Максималният брой точки сред известните видове от Далечния Изток има 28 точковата калинка, която нанася големи щети по картофените насаждения, като изяжда листата им.

Съществуват и безточкови калинки, а също и бръмбари с точки, които нямат нищо общо към даденото семейство.

Елена тихичко влезе в ателието. Христо седеше наведен над някаква рисунка. Изглеждаше много съсредоточен. Любопитството ѝ надделя и тя попита:

– Какво рисувате?

Стреснат от гласа ѝ Христо се отдръпна от картината и Елена я видя.

Рисунката я стресна. Леда беше пищна и гола. Лебедът бе огромен, висок почти колкото Леда. Той бе покрил тялото ѝ с големите си бели криле. Хълбокът на Леда прилягаше идеално на извивката на крилото, което се спускаше по бедрото и крака ѝ. Леда свенливо се бе обърнала настрани, сякаш се срамуваше, че е очарована и омагьосана от това създание.

Докато разглеждаше рисунката Елена се изчерви.

– Харесва ли ви? – попита Христо.

– Лебедът е прекрасен.

– Не напразно Зевс е използвал този образ, за да прелъсти Леда, – засмя се Христо. – Лебедът е лукав, неустоим заради красотата си. Никой не може да усети намеренията му, защото изглежда чист и непокварен.

И добави съвсем тихо:

– Но аз не му вярвам.

– А жената? – попита Елена.

– Какво знае тя? – каза Христо. – Изгубила се е в собственото си удоволствие.

Елена на хареса оценката му за Леда, нито пък искаше да приеме присъдата му за лебеда.

– Възможно ли е лебедът да не е чист?  – попита Елена. – Всеки човек възприема лебеда за невинен заради красотата му.

– И аз наблюдавам тези птици, – скептично сви устни Христо. – Те поразяват всеки, който се диви на грацията им. Но ако са заплашени, атакуват много грубо. Какво може да си помисли човек за създания с толкова двойствена природа?

– А какво ще кажете за лебеда, който знае, че умира и пее на приятелите си, за да ги успокои? – Елена неотстъпваше от своето.

– Смятате ли, че природните създания са глупави като хората? – На лицето на Христо се появи печална усмивка. – Лебедът усеща кога идва края му, но знае, че всичко на този свят е само един бързо преминаващ дар. Това не разбират единствено ние хората. Бедният смъртен едва достигнал до сигурност във някаква власт и веднага е унищожен от сили, които са по-големи от него.

– Искате да кажете, че Бог ни унищожава, както ни и създава? – попита Елена.

– Не, – възрази Христо. – Казвам само, че нищо не е вечно. Всичко е краткотрайно и променливо като чувствата ни. Само умът на човека му пречи да осъзнае това.

– Как може човек да се чувства добре, ако го занимават такива тъжни мисли? Вярно е че човек се превръща на прах, но нима нищо не оставя след себе си?

– Извинявайте, – каза Христо, – но мисля, че само забележителни хора оставят нещо повече от екскрементите си.

Христо се стресна от смаяното ѝ изражение, за това бързо добави:

– Е вие също сте едно великолепно изключение. Знам , че се грижите за бедните и не връщате никой гладен или жаден от прага си.

– Но нали вие ще оставите след себе си картини, статуи ……., а това са шедьоври, – бързо реагира Елена.

– Боята се лющи от платното, както кожата пада от плътта. Скулпторите се рушат, ако не от времето, от завистници и „ценители на изкуството“. Човек унищожава сам  собствените си творения.  Каквото оцелее, оцелее, – безгрижно махна с ръка Христо.

Елена погледна към картината, но не намери утеха в лицето на Леда ….

Веднъж при един мъдрец дошъл човек и попитал:

– Кажи ми, мъдрецо, има ли някаква свобода изобщо в света?

– Колко крака имаш?

Човекът останал изненадан от въпроса на мъдреца.

– Два.

– А може ли да стоиш само на единият крак? – попитал мъдреца.

– Мога.

– Тогава пробвай, но само реши, на кой от тях.

Човекът помислил малко. След това вдигнал левия си крак и пренесъл цялата си тежест на десния.

– Добре, – казал мъдрецът, – сега вдигни и другия крак.

– Какво? Но това е невъзможно!

– Ето виждаш ли? – казал мъдрецът. – Това е свободата. Ти си свободен само, когато вземеш първото си решение, а след това свободата свършва.

Навярно много от вас мечтаят да посетят най-известните музеи в света. Сега това можете да направите без да излизате от къщи. British Library, Tate Gallery и други музей са дигитализирани.

Така можете да имате достъп до хиляди снимки, стотици книги за изкуство и албуми, както и произведения на известни художници.

На сайта на Британската библиотека – www.flickr.com са изложени повече от 100 хиляди изображение, карти и гравюри.

На „картички“ от  XIX век можете да видите птици от Монголия.

Метрополитен-музей на изкуствата за своите виртуални посетители е отворил достъп до каталозите на 422 изложби. Можете да изтеглите каталозите във формат PDF.

Така те могат да се изучават онлайн.