По-добре е да се отрежат оранжевите крила на журналистиката за безкористното служение на народа. Като цяло журналистиката е инструмент, който изобличава недостатъците на обществото и ограничава беззаконието на манипулиращата бюрокрация над хората.
В различни времена, в различни страни, в различна степени на свобода, журналистиката все още влияе на държавната власт.
Колкото и странно да е, това не можем да кажем за всеки отделен журналист. Доколко изобличава недостатъците на обществото или критикува злоупотребите му, в известна степен зависи и от това, колко известен иска да стане и колко високоплатен желае да бъде.
Това не е просто работа, защото властта не прощава изобличенията, прогресивните идеи и желанието за по-светло бъдеще.
Първоначално журналистът разкрива силата на перото си, а в добавка получава заплата.
В многомилионната армия от журналисти има борба, за известност, по-голям хонорар, слава….
Така се получава  доста странен ефект. Имиджът на всеки журналист е отражение на идеите за светлото бъдеще кръстосали шпага с тъмното минало и настоящата мръсотия.

Веднъж един човек се присламчи към нашата компания. Той дълго слуша дискусиите ни и накрая попита:

– Къде е Бог и защо не възпира злото? Защо ни е оставил само една Книга, а не дойде лично да оправи нещата?

В компанията бяхме няколко души, почти на една и съща възраст. Всеки от нас се замисли, но се обади Пепи:

– Представи си, че стане това. Бог идва. Измита всички негодници и взима властта. Когато стане това Той ще каже: „Аз ще ви пазя от бедствия и болести. Ще давам дъжд, когато и колкото трябва, така че да имате добра реколта. Всеки ще получава това от, което се нуждае и няма да има крадци. Но в замяна на това ще искам да не лъжете, да не развратничите, да не пиете, да не говорите празни приказки, а да се трудите честно и почтено. Искам да ходите на църква, да затворите кръчмите, да бъдете добър пример за децата и да бъдете справедливи.“

След като си пое дълбоко дъх и разроши буйната си коса с ръка продължи:

– Мислиш ли, че някой ще се съгласи? Няма ли на човек да му домъчнее за виното, за лъжата, за клюката и сластолюбието? Няма ли да му се стори живота скучен и да поиска пак „свободата“ си?

Всички замълчахме. Всеки потъна в мислите си, опитвайки по свой начин да осмисли чутото.

Очевидно борбата на човека с греха е тежка. Много по-лесно е да вършиш лошото, отколкото доброто.

Но Бог бди над нас и ни помага, когато Го призовем.

Който върши зло и не се отвърне от него, ще получи възмездие, а който върши добро, няма да остане без награда.

Хората заловили крадец, който искал да открадне един кон. Собственикът искал да се научите как се крадат коне. За това казал на крадеца:
– Ако ме научиш как се крадат коне, ще те пусна на свобода.
Крадецът се съгласил:
– Гледай – казал му той, –  и се учи!
Бързо оседлал коня,  развързал го от гредата, скочил на седлото и като вятър се понесъл. Конят като стрела полетял към планината. Крадецът едва успял да извика:
– Ето така се прави! Желая ти здраве и дълъг живот.

Това е способност да се съсредоточиш и да преодолееш отвличащите те фактори.
Във Фивайдската пустиня в Египет, в самия й център расте бадемово дърво. По средата на суровата и безлюдна пустиня. Това е дървото на самодисциплината.
През 346 г. старият монах Абба Амой се молел в пустинята с един от своите ученици. Той се мъчел да му разясни, какво представляват плодовете на самодисциплината, но ученикът му нищо не можел да разбере от наставленията му. Тогава монахът взел пояса си, изрязан от клони на бадемово дърво и го боднал в пясъка, а след това се обърнал към ученика си Малкия Джон и казал:
– Поливай този пояс, докато получиш от него плод и тогава ще разбереш какво имам в предвид.
Това място било разположено на много мили от най-близкия кладенец. През нощта, когато ставало прохладно Малкият Джон идвал до кладенеца пълнел съд с вода, връщал се обратно и поливал пояса. Това правел всяка нощ в продължение на три години, докато поясът дал първите си плодове. Тогава Малкият Джон занесъл семената на бадема в близкия манастир и казал на монасите:
– Узряха плодовете на самодисциплината.
Живеете ли сега в пустиня? Боледувате ли често, чувствате ли се самотни, имате ли семейни и в работата проблеми, застрашават ли ви парични затруднения? Е, тогава вие наистина сте в пустинята!
Повярвайте тази пустиня може да се раззелени, както бадемовото дърво и да даде плодове с помощта на самодисциплината. Под самодисциплина разбирам дисциплината на вашето съзнание.
Дисциплината е мост между това, което сте намислили да правите и самите действия. За много хора тя е отсъствие на свобода, но в действителност е обратното.
Ето какво казва казва Стивън Кови по този повод: „Недисциплинираните хора са роби на своето настроение, желания и страсти“.
В дългосрочна перспектива, недисциплинираността довежда до липса на свобода.
Какво е това самодисциплина?
Това е способност да действате, независимо от вашето емоционално състояние. Да правите това, което трябва и когато трябва.
Самодисциплината не отлага нещата за утре, а създава ред. Тя е прогресиращ навик.
Не се опитвайте да направите всичко наведнъж, започнете с малко, но конкретно.

Павел Герхард бил проповедник в Бранденбург, но курфюрстът на Брандербург не харесвал проповедите му и изпратил да му кажат:
– Герхард, ако не можеш да промениш проповедите си, ще трябва да напуснеш страната.
Павел отговорил:
– Ще ми бъде тежко да оставя своя дом, близките си, своя народ, страната, в която живея и да остана без средства, за да се издържам, но не мога да проповядвам друго освен това, което е написано в Божието Слово. И докато съм жив това ще проповядвам.
И така той се отправил в изгнание с жена си и малките си деца.
В края на първия ден дошли в гората и се спрели да пренощуват в странноприемницата наблизо. Децата плачели и се притискали до майка си, а тя, бодро държейки се през целия ден, се разплакала. Павел отишъл в гората да се помоли. Там  той си припомнил думите: „Предай на Господа пътя си; И уповавай на Него, и Той ще извърши очакването ти“.
„Вярно, – помислил си той, – сега е времето, когато трябва да уповая на Господа и Той ще ми покаже изходен път, като ме подкрепи.“
Върнал се при жена си и й разказал как изплували в паметта му думите от Свещеното Писание. Тя изтрила сълзите си и се зарадвала заедно с Павел. Едва легнали да спят и чули мощно чукане на вратата.
Когато собственикът отворил вратата, един конник му казал:
– Аз съм пратеник от херцога на Мерзенбург и търся Павел Герхард. Знаете ли дали е идвал тук?
– Павел Герхард? – замислил се стопанина. – Да, той нощува при мен.
– Тогава ме заведете при него веднага, – казал пратеникът.
Ездачът предал на Герхард голям запечата плик, в който било написано:
„Павел Герхард, ела в моята страна и ще имаш църква, хора, дом, препитание и свободата да проповядваш Евангелието.“
Блажен онзи, който уповава на Господа винаги, силата на Който няма граници, а славата Му няма край.
Уповайте на Господа!