Денят беше мрачен, но облаците скоро се разбутаха и слънцето се усмихна чаровно на събралите се да празнуват днешния ден.

Минчо обикаляше наоколо и се чудеше: „Какво ще правят тези хора тук?“ Той бе само петгодишен и тепърва се ориентираше в събитията.

Беше дочул някой да казва, че днес е „Ден на будителите“, но думата будители съвсем не му бе ясна.

По звучение я свързваше със будя, събуждам. Нали и него всяка сутрин го будеха да ходи на детска градина.

Минчо забеляза един солидно облечен господин, настрани от събралите се, който се взираше в някакви листове, прелистваше ги и нещо мърмореше под носа си. Очилата му често падаха и той го понаместваше.

Минчо предпазливо се приближи към мъжа, дръпна го леко за горната дреха и тихо каза:

– Здравейте!

Мъжът бързо се обърна, видя момчето и му се усмихна.

– Здравей, какво правиш тук?

– Нали днес е празник на ….. будителите, – запъна се Минчо. – А кои са тези будители? Те събуждат ли някой, както мама сутрин го прави за мен?

Мъжът се засмя и разроши сламената коса на Минчо.

– Или може би това са такива, които бутат някой да направи нещо, – плахо предположи Минчо.

– Донякъде си прав със побутването, – каза съвсем сериозно мъжът. – Това са били бележити и всеизвестни българи, които са умеели да убеждават другите в името на висш идеал или някоя значима цел. И това не е свързано с тяхното лично ощастливяване, а с желанието за по-добър живот на народа.

– Като Левски ли? – попита Минчо.

– Да, като него, – отговори мъжът. – Трудно му е било на Дякона да организира народа и да накара чорбаджиите да развържат кесиите си.

– А днес има ли …. будители? – попита Минчо.

– Животът ни е труден, – каза мъжът, – но винаги се намират хора край нас, които ни подтикват да бъдем добри. Това са онези хиляди светулки, които ни направляват по правилния път.

– Когато порасна, – възторжено подскочи Минчо – ще стана будител. Ще помагам на хората да стават по-добри и да се обичат.

– Да не забравиш, – засмя се мъжът.

Музиката гръмна на площада и хората започнаха да се стичат към трибуната, която бе окичена с цветя.

Минчо загуби събеседника си в тълпата, но макар и със закъснение се закани:

– Ще видиш, чичко, ще стана будител.

Една група младежи отидоха до близката река късно вечерта. Качиха се в лодка и започнаха да гребат в тъмнината.

Когато наближиха брега забелязаха множество светулки в храстите. Те се преместваха от едно място на друго. Гледката бе изумителна.

Светулките осветяваха целият им път, като проблясваха за секунда и изгасваха.

Като светулките и ние сме призовани да светим в този свят и в живота на другите. Когато срещнем депресирани хора или такива, които са загубили всякаква надежда, можем да споделим с тях Христовата светлина.

Господи, изпълвай ни с Твоята любов, за да осветяваме пътя на тези, които са в тъмнина.

Някои художници от Ренесанса, за да създадат своите ескизи са използвали камера обскура, която била оптическо устройство, чрез което се правели оптични изображения на обектите.

Това не било само някаква кутия, а цялата стая с дупки в стените и тавана.

Сложността на този метод се състояла в това, че рисуването ставало в пълна тъмнина.

Друг майстор на светлосянката Караваджо отишъл още по-нататък. На платната му били забелязани следи от флуоресцентни вещества.

Изследователите смятат, че в основата на тази субстанция стои прах от смлени светулки.

Можете ли да си представите, че ще видите ярки светещи звезди от небето ….. под земята?
Това е напълно реално в тези пещери.
Вместо истински звезди, вашия път ще осветяват хиляди малки светулки, сякаш намиращи се в дълбините на вселената.
Някои изследователи предполагат, че светулките в пещерите Вайтомо светят от глад. И колкото по-ярко светят, толкова те са по-гладни.
Със своята светлина те привличат в мрежите си разнообразни насекоми.

Британският дизайнер и архитект Дан Рузгард смята, че бъдещите постижения на човечеството трябва да са тясно преплетени с природата, създавайки уникална симбиоза между човешката мисъл и стихиите.
През последните няколко години Рузгард и неговото бюро, заедно с екипа на Stony Brook от университета са работили по проекта за флуоресцентни дървета. И наскоро обявиха първите успехи.
В резултат на многобройни експерименти инженерите са получили генетично модифицирани растения, чиито геном съдържа фрагменти от ДНК, които са отговорни за производството на излъчващия светлина пигмент луциферин. Такава пигмент, например, имат някои видове медуза или светулки, които светят в тъмното.
Според авторите на проекта, дърветата с този пигмент могат да произвеждат светлина в тъмното, което позволява значително да се спестява осветлението за градовете в бъдеще. Първите фиданки на светещи дървета вече са получени.
За работи над проекта дизайнерите е трябвало да се преместят в САЩ, където законите за експериментиране с ГМО са много по-слабо изразени, отколкото в Европа. Кога ще се появят такива дървета в околния пейзаж не се съобщава.