В Саратов, местните жители са били свидетели на необичайно явление – оранжев сняг. В областния център по хидрометеорология и мониторинг на околната среда, са обяснили случилото се с преминаващ над региона циклон от Западна Сахара.
Въздушната маса  е дошла от Северна Африка през Средиземно море и Черно море. Прашната въздушната маса от Сахара е получена от пясъка и водата, и сега се лее в европейската част на Русия и над Кримския полуостров. А такъв необичаен цвят на снега дава обикновеният пясък
Според метеоролозите, оранжев сняг не е опасен за човека и животните.
„Няма от какво да се страхуваме. Не са падали камъни „- каза Болтухин, ръководителят на регионалната метеорологична служба.

Зоолози от дружество за опазване на природата, за първи път са успели да заснемат сахарския гепарда, една от най-редките диви котки в Африка.
Сахарският гепард е едно от най-редките и малко известни животните в Африка. Изследвайки го, учените често се е налагало да разчитат на разкази на местните жители, както и на техните догадки. Всяка снимка на това създание има голяма стойност.
В изследвания район са били поставени около 40 камери. Те са били качени по дърветата и давали възможност да се запише това, което се случва на площ от няколко хиляди квадратни километра. Основната трудност е, че в целият свят са останали около 250 сахарски гепарди.
Оказало се, че тези котки са още по-редки, отколкото се смяташе досега. На хиляда кв. км от пустинята има по-малко от един индивид. Сахарските гепарди са активни главно през нощта и „патрулират“ обширни райони, което ги прави трудни за откриване.
Основната храна на сахарския гепард са газели, антилопи мендес и берберски овце. Както и при другите гепарди, тези диви котки при атакуване на плячката си правят скок около 400 м. Независимо от активният им начин на живот, те пият много малко вода. Учените не са разбрали напълно как животните го правят.
Изследователите се надяват, че на юг от Сахара гепардите няма да измрат, подобно на много други алжирски пустинни животни. Представителите на този вид диви котки са застрашени от изменението на климата и човешката дейност.

Marathon Des Sables е едно от най-трудните състезания за издръжливост в света. Състезателите преодолеят повече от 250 км на територията на Сахара за по-малко от седмица.
Всеки в състезанието се сблъсква с трудностите на пустинята, но никой не е имал толкова трудна борба за оцеляване като тази на Мауро Проспери.
През 1994 г. италианският полицай участвал в надпреварата. Малко след началото той попаднал в средата на пясъчна буря. В рамките на няколко часа той държал гръб си към вятъра и се придвижвал на малки разстояния.
Когато пясъчната буря утихнала, той продължава да се движи, но избрал грешната посока. Когато разбрал това,  веднага изготвил  план за действие. Той пикаел в бутилката си, за да има какво да пие по-късно. Вървял сутрин и вечер, а стоял на сянка когато било много горещо.
В продължение на три дена той използвал бутилката си, но ударила още една пясъчна буря, която продължила 12 часа.
Той намерил старо мюсюлманско светилище, където имало много прилепи. Успял да хване два от тях и да изпие кръвта им, тъй като се бил обезводнил.
Тук Проспери загубил всякаква надежа. Решил да умре в това мюсюлманско светилище, където тялото му щяло да бъде намерено, а не в пустинята, където ще изчезне завинаги.
След това написал бележка на жена си със въглен и си разрязал вената на ръката, но кръвта му била много гъста, за това се уплатнила и втвърдила.
Невъзможността да се самоубие подновило желанието му за живот. И той продължил да върви. Минали 5 дена, докато бил намерен от номади. Те го занесли в съседната алжирска военна база.
За 9 дена Проспери изминал 300 километра настрани от правилния маршрут и загубил 18 килограма.
След четири години той отново участвал в съзтезанието, но отново не го завършил. Този път си счупил палеца на крака.

До 1973 г. една акация растяла сред пясъка на нигерийска Сахара. На няколко поколения изморени пътешественици тя предлагала малката си сянка. Такава не можела да се намери никъде в радиус от 400 километра. Освен това акацията служила за ориентир на многочислени кервани. Дървото станало символ на „волята за живот“.
Това дърво привлякло погледите на учените в началото на 1930 г. Те започнали да изследват необичайния феномен. Оказало се, че дървото е на повече от 300 години. Съществуват много хипотези за това, как в жестоките условия на пустинята може да се появи и просъществува толкова дълго едно дърво. Учените предположили, че дървото е остатък от древна гора, която е изчезнала в следствие от изменението на климата в района. Корените на дървото са стигали зоната на подземни води, които са поддържали уникалната акация през цялото това време.
Но уединението и отдалечеността от другите еко системи, не могла да спаси дървото. Пиян шофьор от либийски произход успял да прекърши дървото със своя камион. 300 години изпепеляващата горещина и дефицита на вода и минерали не можаха да убият жизнелюбивия организъм, но това успяха да направят даровете на нашата цивилизация: алкохолът, автомобилът и „цивилизованият“ абориген.
Това се е случило през 1973 г. „Трупът“ на дървото бил поставен в националния музей в Нигер, а на мястото, където преди това е била тази уникална акация, поставили символичен паметник, метална скулптура под формата на метална тръба, с разклонения за клонове.

Така унищожаваме всичко със нашата недобросъвестност.