– Сине на къде така бързо се изхлузи. И не каза къде.

– Извинявай, в самолета съм.

– Какъв самолет? За какво говориш?

– Отлитам за САЩ с приятели, до гуша ми дойде моя скучен живот. САЩ е страна на възможностите.

– Бързо в къщи.

– Не мога. Прости ми, мамо.

– Андро, но ти нямаш още 18. Къде мислиш, че отиваш? Бързо в къщи. Иначе кълна се, няма да ти се размине.

– Никакви обаждания в самолета.

– Андро, моля те, върни се в къщи. Моля те. Повече няма да те наказвам. Сине, много те обичам.

– Мамо, аз съм в стаята си.

– Ах ти звяр такъв. Цяла седмица никъде няма да излизаш.

Баба Вера бе възрастна жена. Синът ѝ, който живееше в Марсилия, я покани по празниците да им иде на гости. Възрастната жена се притесни, но реши все пак да отиде. Щеше да види скоро родилия  се Валери.

Баба Вера се качи на самолета и отлетя към Марсилия. По време на полета заспа и пропусна закуската. Викаше стюардесата и с жестове се опитваше да ѝ обясни, че не е яла и иска да ѝ донесат закуската, но нямаше резултата.

Тогава тя прибегна до нещо, което бе чувала.  Тя не знаеше френски, но реши да изкаже фраза, която и се стори подходяща за случая. И баба Вера произнесе набор от звуци, които изобщо не разбираше, но наподобяваха някакво френско произношение.

– Мосю, же не манж па сис жур – Monsieur, je ne mange pas six jours (Господине аз не съм ял от шест дена).

Това бе фраза, от „12-те стола“, с която често се шегуваха, след като гледаха филма, когато някой бе гладен.

Изненадващо, но това проработи. Веднага получи, не една, а две порции от полагащата ѝ се закуска, но всичко трябваше да изяде под грижовния поглед на стюардесата.

Има криза почти навсякъде и  за това момичето бе повярвало, че тази женица не е яла от шест дена.

През 1956 г. Томас Фицпатрик се напил в бар в Ню Йорк и се обзаложил, че ще успее да стигне до тук от Ню Джърси за 15 минути.

Той заминал за Ню Джърси, откраднал малък самолет от школата за летене и без светлини и радио се приземил точно пред бара.

Фицпатрик бил лишен от лиценза си на пилот и бил глобен 100 долара, тъй като собственикът на самолета не повдигнал обвинение.

Това не попречило на Томас да повтори това след две години, когато в друго заведение барманът отказал да повярва в истинността на историята му.

За да я докаже Фицпатрик отвлякъл друг самолет от същата школа и отново успешно го приземил в Ню Йорк, но този път съдът го наказал със шест месеца затвор.

Първите християни не са имали сгради,в които да се събират, самолети и автомобили, с които да се предвижват по-бързо, нито печатница, телевизия, радио или Интернет, но те буквално са преобърнали света със своите пороповеди и свидетелства за Христос. Започнали са духовна революция, която е разтърсила основите на Римската империя.

Пред лицето на противниците и непреодолимите трудности християните били смели, дързостни, безтрашни и непоколебими във вярата си.

Те са живели всеки ден за Христос, въпреки отхвърлянето им от езичниците. С радост търпели презрението, гоненията и даже смъртта за вярата си в Христос.

Къде се крие тайната им?

За това ни разказва Библията: “ ….всички се изпълниха със Святия Дух“.

Святият Дух е променил живота на първите християни и на всички онези, с които те са се срещали. Тяхната любов, праведност и чистота правели незаличимо впечатление на околните.

Какво ни пречи да „преобърнем“ този свят за Христос?

След петнадесет минутен редовен полет на височина шест хиляди метра един от двигателите на самолета се запали. Пожарът беше потушен, но двигателят отказа да работи.

Командирът на екипажа докладва:

– Имаме техническа неизправност. Искаме аварийно кацане.

Диспечерът освободи писта и разреши кацането. Към летището летяха пожарни коли и линейки.

Шансовете на пострадалия самолет да достигне до земята и пътниците с екипажа да оцелеят бяха много малко.

Салонът се напълни с дим. Между хората настана паника.

Изведнъж един 60 годишен мъж започна високо да произнася доста познати думи:

–  Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име!
Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето така и на земята; Дай ни днес ежедневния хляб; и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници; и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия, защото царството е Твое, и силата и славата, до вековете. Амин.

Той не беше свещеник, а най-обикновен енориаш. Ходеше всяка неделя на църква. А сега се връщаше от почивка в дома си. Животът му съвсем не бе лек, но той искрено вярваше в Бога и Го почиташе с всичко, което имаше.

Част от пътниците започнаха да повтарят с него „Отче наш“. Други се молиха с молитви, които си спомняха в момента или изказаха страха и болката си пред Бога в тази кризисна ситуация.

Изведнъж паниката спря и хората се успокоиха.

Самолетът кръжеше във въздуха още около 40 минути, за да изразходва горивото си. Всички разбираха, че „летящият ад“ всеки момент може да експлодира.

По време на приземяването гумите на колесника задимяха. На земята чакаха пожарни коли, които веднага започнаха да обливат самолета с вода.

Пътниците и екипажа веднага бяха евакуирани с помощта на надуваеми трапове. Всички скачаха без багажа си и боси изтичваха далече от огъня.

Никой не пострада. Беше станало чудо!

А там в това пламтящо метално тяло бяха 351 пътника и 20 членен екипаж. Но Бог запази хората. Той чу молитвите им и им помогна да оцелеят.