Кралицата на черните градински мравки понякога основава нова колония.
Австрийските биолози забелязали, че ако една мравка заболее и умре, втората майка изхвърля трупа, за да намали риска от инфекция.
Здравата кралица разкъсва мъртвата самка на части и я закопава или изхвърля от мравуняка.
Мъжките при невестулките достига полова зрялост на 11-14 месеца, а женската много по-рано на 2-3 месеца.
Мъжкият може да се чифтоса с женската, която е едва на 2-3 седмици, когато е още сляпа, няма косми и се храни с майчино мляко.
Спермата, която се запазва, с настъпването на полова зрялост опложда самката.
Тази стратегия има важна роля за оцеляването на невестулките като видове.
Учените са успели да получат здрави потомство от женски мишки, на които им били присадени напечатани яйчниците на 3D-принтер. Експерименталните резултати са описани в статия от списание Nature Communications.
Вместо „мастило“ за принтера използвали желатин, въпреки че по правило се използват хидрогелове за това. Те рядко се отхвърлят от тялото. Органите имат пореста структура, която им позволява да взаимодейства с кръвта и тъканите на гостоприемника.
Хидрогеловете са смес от 99% вода и малко количество полимер. Те са доста меки, но авторите на проучването са намерили начин да ги направят достатъчно гъвкави и твърди.
От седем мишки, които са получили имплантанти, само три са дали потомство. Родилите се мишлета са здрави и силни.
Освен това, при самките се е запазила способността към лактация. Следователно, даже и след отделянето на истинските яйчници, хормоните продължават да си вършат работата.
Сега екипът планира да създаде повече образци на изкуствени яйчници и да ги тества на прасета, които са безплодни.
Ако и другите експерименти са успешни, ще започнат работа и с хора.
Особено актуално ще бъде това за болни от рак, които още не са достигнали полова зрялост и се нуждаят от изкуствени яйчници, които ще растат заедно с тях.
В зависимост от условията на околната среда в мравуняка могат да бъде няколко майки, това се нарича полигамия, а може да има и само една, тогава имаме моногамия.
Във втория случай могат да се появят няколко претендентки, които устройват помежду си ритуални битки, в които се стремят да поразят съперничките си с антените си.
Тези схватки не причиняват на самките значителни вреди.
Наблюдаващите ги мравки работнички правят своя избор в полза на една от тях, а след това убиват или изселват останалите съпернички.
За да разпознава лицата на околните у човека има специален участък от мозъка, който помага за идентифициране на лицето, не по набор от отделни черти, а като цяла картина.
Това се доказва от ефекта на инверсия. Ако на човека се покажат същите лица, но в обърнат вид, точността на разпознаване се снижава, въпреки че никакви черти не са се изменили.
Шимпанзетата също демонстрират способността да разпознават лицата на другите. Те много по-добре изразяват способността да се идентифицират един с друг по задните части на тялото. В този случай изследователите са открили в шимпанзета ефект на инверсия.
Причина за това вероятно е това, че при повечето самки маймуни по време на овулация кожата около гениталиите им набъбва и се зачервява. Разпознаването на такъв сигнал е станал важен навик за мъжките.