Групата започна изкачването към пещерата.

– На каква височина се намираме? – попита Гошо.

– Само на около две хиляди и седемстотин метра,  –  Лазар погледна към върха, който стърчеше на около три километра над тях.

Катеренето не бе никак лесно, но наклона позволяваше да се изкачат товарните животни.

Лятото още не се бе теглило от планината. Беше октомври, но небето бе ясно. Температурата бе десет градуса над нулата.

Докато се катериха един мъж от групата прекара ръка по листата на някакво растение с пурпурни цветове. Това бе неосъзнато движение на отегчен от монотонността на изкачването планински катерач.

– Не го пипай! – извика тихо Донка.

Димитър я погледна и махна с ръка, а очите му явно говореха: „Я стига! Омръзнало ми е от капризни  персони“.

– Защо не трябва до го докосва? – полюбопитствува Лазар.

– Това е самакитка, – задъхвайки се от височината каза Донка. – Листата и цветовете ѝ съдържат смъртоносна отрова. Тя прониква в човешкия организъм през кожата. Някои народи са мажели върховете на стрелите си с тази отрова.

Димитър рязко дръпна ръката си като опарен и избърса дланта в панталона си.

– Ако китката ти изтръпне за малко, не се притеснявай, – каза Донка. – Това ще отшуми с времето. Само не облизвай пръстите си след ядене.

След около тридесет минути групата стигна до поредното скалното образование. Предстоеше им още много път нагоре.

Какви ли не растения има на нашата планета. Едни ни поразяват с размерите си, други с красотата си, трети с лечебните си свойства, а има и отровни.
В Северна Америка на Камчатка в Далечния Изток  расте необичайно растение Aconitum delphinifolium, известно още като самакитка, омаяк, леопардовата отрова, дяволска каска, кралицата на всички отрови, или синя ракета. То изглежда съвсем обикновенно със сини прости цветчета, които със своята отрова могат да убият едно от най-големите животни на земята гърбатия кит, който тежи близо 40 тона.
Това растение няма заразителна  красота. Съвсем незабележителни листа и синьо цветче на дълго тънко стъбълце и това е цялата му красота. Но зад тази обикновенна външност се крие силна отрова, която съдържа алкалоид, който парализира нервната система и понижава телесна температура и кръвното налягане.
За първи път за силата на това растение са разбрали китайските войни, които използвали сока му като биологично оръжие. Те накисвали в него върховете на стрелите си, не оставяйки никакъв шанс на враговете си.
Все пак трябва да отбележил, че в малки количества този сок има лечебни свойства.
Китоловците в северните морета използват убийствената сила на този вид ралица при ловене на гърбати китове. Те смесват отровата на цвета с каква да е животинска мазнина и закачат получената смес на харпун.
Попадайки в тялото на грамадното животно отровата започва веднага да действа. Ако китът не умре за няколко минути, то след известно време морето ще го изхвърли мъртъв на брега.
Вече няколко десетилетия китоловците използват този начин за да убиват най-големите животни на планетата.