На конкурса за красота „Мис Англия“  една от финалистките на шоуто, 18-годишната Холи Лион, е показала невероятно облекло, „най-косматата“ рокля в света. Участничките в конкурса трябвало да преминат с екологично чисти дрехи. В този ден Холи излязла с рокля направена от човешки коси. Това е реализираната идея на фризьора Джордж Бритс.
Холи е ушила роклята си с помощта на леля си, която работи като шивачка. Над предтавения тоалет двете  са се трудили 6 часа.
Модата на „космати“ рокли едва ли ще се наложи, но предимството на здрава и красива коса ще остане и за напред. Именно това е имал в предвид и фризьорът Бритс. Косите за роклята са взети от салона му, като са подбрани предимно руси кичури.
Холи не завоювала короната на мис Англия, но тя е останала доволна от участието си в конкурса. Роклята й харесала. Тя била много удобна и нежна.
С това си участие Холи направила реклама на фризьорския салон, където работела. Знаменитата рокля от косми ще бъде включена като декорация на фризьорския салон и негова реклама.

Жената се върнала в къщи след едно уморително ходене в козметичния салон. Тя била много огорчена, че дори и най-добрите специалисти не могат да й върнат младостта.
Скарала се с мъжа си, че не е изхвърлил боклука. Развикала се на децата да съберат разхвърляните си играчки. И на края оскърбила старата си майка, която се опитвала да я успокои. Тази буря от скандали и недоволство продължила три-четири часа.
Накрая разбирайки, че не е права, жената се затворила в спалнята, застанала на колене и започнала да се моли:
– Господи, дай ми търпение! Дай ми сили спокойно да понасям всички незгоди на живота и да не се дразня от всяко нещо! Нека да намеря общ език с близките си хора! Господи, помогни ми  да сдържам гнева си! Господи, дай ми търпение…. – гласът й ечал из цялата къща.
Децата изплашено слушали нейните викове. Мъжът й, който цяла вечер не проронил нито дума, тъжно погледнал към вратата. А майка й, която приготвяла вечерята в кухнята, спокойно но доста високо казала, за да я чуе дъщеря й:
– Бог всеки ден дава на всички търпение. Само, че някой само искат и искат. Всевишния дава, но те не взимат.

Ако живеете в голям град и това не ви устройва може да се преместите в американския град Сценик в щата Южна Дакота. Само за 800 хиляди долара града може да стане ваш.
Какво ще получите за тези пари? Няколко къщи и празни сгради, салон, зала за танци, два затвора, жп гарата и две празни търговски площадки. Някои от сградите са съвсем запазени, но други са запустели и порутени.
В града живеят само 10 човека, най-вече свързани с настоящия собственик. Имате много място, за да преместите семейството и приятелите си и да правите всичко, което не е забранено от закона. Тъй като прилагането на закона ще падне изцяло на вашите плещи и вие може да наказвате и за незначителни правонарушения,  то е напълно възможно да правите каквото си искате, подобно на Дивия Запад.
Градът е предложен за продажба, тъй като сегашният му собственик е болен от рак, а семейството му повече не може да обслужва града. Това не е първият случай, когато е бил продаден цял град.
Актрисата Ким Бейсинджър купила град Браселтон за 20 милиона долара, но когато се опитала да го превърне в туристически обект се провалила и го продала.

Рождествената картичка била предложена от Хенри Коул през 1844г. Този човек бил известен в Лондон с многобройните си нововъведения. Той въвежда новата система за изпращане на пощата, построил е  Алберт-Хол, организирал е  Международна изложба през 1851г. и открил музея „Виктория и Алберт“.
Повече от всичко Коул искал да привикне хората на добър вкус. За целта открил художествен салон, където продавал различни стоки за интериора. Той смятал, че окръжаващите човека предмети , трябва да бъдат не само полезни, но и красиви. Мислейки върху това, достигнал до идеята за рождественските картички, който според него можели да предадат на празника допълнителен блясък.
Коул искал да създаде такава картичка, която да прибавя топлота към поздрава. Той дал скица за нея на художника Хорсли. Основните черти на картичката и до днес са останали неизменни. В центъра й се намирало семейство пред богата трапеза. В крайщата и имало сцени изобразяващи хранене на гладните и обличане на голите.
Картичката получила признание 20 години по-късно и през следващите три десетилетия английските печатници напечатали 163 хиляди от този вид.