Тази сутрин Наско се събуди пръв. Той излезе през задната врата, за да се поразходи на чист въздух.
Изведнъж спря и разтърка очите си от изненада.
В короната на едно от дърветата пред дома му бе кацнала къщичка. Той беше абсолютно сигурен, че предния ден я нямаше там.
Но това не бе каква да е къщичка, изградена от различни парчетии и талашит. Къщичката бе прецизно сглобена без нито един пирон. Това беше къщичка мечта за всяко дете.
Докато Наско стоеше със зяпнала уста, входната врата се отвори и от нея се показа дядо Мартин. Той им бе дошъл на гости вчера. Домъчняло му за внуците и бе пристигнал, да ги види
– Мислиш ли, че ще им хареса? – попита старецът с грейнала усмивка на лицето.
– На кого? – попита Наско, който още не можеше а се отърси от шока.
– На синовете ти, – засияха очите на дядо Мартин. – Дали ще я харесат, как смяташ?
– Невероятна е, – възкликна като малко дете Наско. – Как я направи? Кога успя?
– О, аз имам много свободно време. Лъчезар и Венко ми помогнаха. А ако питаш за конструкцията, взех я от един сайт в Интернет.
Наско го погледна подозрително, дядо Мартин и Интернет, невъзможно. Та той беше възрастен човек, знае ли изобщо как се борави с компютър.
До колкото си спомняше в старата му къща, няма компютър, нито го бе видял на някой друг да работи извън дома си.
– Запомни, Наско, – каза дядо Мартин, като престана да се смее, – човек може да направи всичко, което поиска и пожелае. Нещата не опират до пари или недостиг на време. Когато човек трябва да постигне нещо в този живот, единственото, което му липсва е само идеята.
Блажен онзи човек, който не влиза в сайта на нечестивите и не кликва върху грешните линкове, и не седи във форумите на развратителите, но курсора му се движи върху текста на Библията и библейските коментари, щракайки върху тях ден и нощ.
