Близо до форта Брег в Калифорния се простира „скъпоценнен“ плаж, осеян с чисти „смарагди“ и „диаманти“.

Гледайки на това крайбрежие, човек  има чувството, че то е покрито със скъпоценни камъни: смарагди, тюркоаз, рубини и диаманти …

Но това е просто стъкло.

Морето толкова упорито е работило, че е шлифовало изхвърленото стъкло. Така то се е превърнало в стъклени камъчета.

Днес това удивително място се явява Националния парк Мекерихер.

Останал сам, Радостин се огледа. Стая бе обзаведена с разкош и вкус. А след това затаи дъх.

На една маса до стената лежеше роза. Нежна и крехка. Имаше четири пъпки на дългото стебло и едва забележими тръни между малките  листа. Четирите пъпки се  бяха едва забележимо разтворили, а петият цвят на върха беше напълно отворен. Всяко от тънките венчелистчета бе чудо, с рубин в средата, червен като огъня.

Красотата докосна сърцето му. Ако човек вземеше този дълъг стрък и го извиеше, той щеше да се огъне, пречупи и загине. Цветът на върха сякаш се полюшваше от полъх на ветрец, въпреки че в стаята не се долавяше никакво течение.
Такова съвършенство, а е толкова преходно и уязвимо. Радостин бе опиянен от майсторството, вложено в него, отчиташе времето, усърдието и умението, довели до това съвършенство. А едновременното с това усещаше, че този шедьовър, това изкуство е несигурно като ….. всяка радост в живота.

„Роза, повяхнала под ласките на вятъра в края на лятото“ – помисли си Радостин като си спомни за младото момиче, което го изпрати със страх и болка.

Светлината върху един от цветовете потрепна, но звук не се чу. Той бавно се обърна и погледна към вратата.

Жената, която беше влязла, не бе първа младост. Тя стъпваше съвсем тихо, с изяществото на танцьорка. Беше мъничка, крехка, тъмнокоса, с тъмни, топли очи, прелестна като розата. Напомняше му за тръни, капеща кръв и опасност, затаена във всяка красота.
Жената се засмя, пристъпи право към него и го подмина, а той бе затаил дъх. Застана до маса и се загледа в розата.

– Възхищаваш се на цветето ми, нали? — гласът й бе като коприна.

— Да. Изделие с изключителна красота и … тъга.

— Тъга? — тя извърна глава и го погледна.

Той се поколеба.

— Розите умират. Едно толкова нежно творение ни напомня за… нетрайността на всички неща. Всички красиви неща.

Какво щеше да стане със него, той не знаеше, но усещаше, че каквото и да твори през следващите месеци и години ще бъде разрушено и унищожено от времето. Само Творецът може да създава вечни неща.

Най-добрият начин да използваш своите ценности е да помогнеш на хората.
Има една история за четвъртия мъдрец. Той се казвал Артабан. Взел със себе си сапфир, рубин и бисер, и се отправил към Витлеемската звезда, за да ги принеса в дар на Царя.
Той вървял бързо, за да се срещне с останалите приятели, но видял на земята болен човек. Спрял се и го излекувал, но след това останал сам.
Трябвали му камили, за да премине пустинята, а за да ги купи, било необходимо да продаде сапфира. Артабан дошъл във Витлеем, но Йосиф и Мария вече били напуснали града.
Той спрял в един дом, където имало младенец. Изведнъж по вратата грубо заудряли войници. Артабан дал рубина на нахлулите мъже, спасил бебето и майката била много радостна. Но той съжалил, че Царят никога няма да получи и този му дар.
Артабан дълго пътешествал търсейки Царя и стигнал в Йерусалим. Чул, че Исус ще бъде разпнат. Артабан се отпратил към Голгота надявайки се с бисера да откупи живота на Царя. Но насреща му изтичала девойка, опитваща се да се спаси от ръцете на един войник.
– Моят баща има много дългове, – викала тя, – а той искат да ме вземе и да ме продаде в робство. Спасете ме!
Артабан дал бисера на войника и откупил свободата на девойката.
Изведнъж небето потъмняло и земята се затресла. Артабан паднал на земята и едва движейки устни, зашепнал:
– Господи, не можах да Те срещна и да Ти послужа, Царю Мой!
Тогава от небето се чул глас:
– Това, което направи на един от Моите най-малки братя, си направил на Мен.
Артабан разбрал, че Господ е получил всичките му дарове.
Нашите средства, дадени ни от Бога, са свещени пред Него, когато са употребени за нуждаещите се. В случая решаващо значение има любовта.