Романът на Владимир Набоков „Лолита“ първоначално е бил издаден на английски език в парижко издателство.

След това е преведен на руски от самия автор. Набоков се страхувал, че преводачът ще измени, обезобрази с неудачни изменения трудното съдържание.

Най-печалното в тази ситуация е, че Набоков по време на превода се разочаровал от руския език.

Звучи обидно за руския език, но всъщност превода е друг свят.

Това е просто добра адаптация и преразказ, но не и това, което е написал авторът, дори и писателят да владее свободно двата езика.

 Джейми Макферсън е шотландски разбойник с увлекателна биография, достойна за исторически роман.

Той се прославил с това, че написал песен за предстоящото му обесване, която изпълнил преди да изпълнят присъдата.

След 100 години Робърт Бърнс обезсмъртил разбойника, като съчинил за това стихотворение, което станало популярна шотландска песен.

Джейми бил незаконен син на лорд и циганка. Баща му го признал и живял в замъка на лорда  през годините на детството си.

След неочакваната смърт на баща си Макферсън бил взет в циганския табор. Там той израснал, а после го оглавил.

Съвременниците на Джейми го описват като „благороден разбойник“, който никога не се отличавал с жестокост.

Много пъти го хващали и арестували, но циганите винаги му помагали да избяга.

През 1700 г. Джейми бил помилван за своите престъпления, само няколко минути след като бил обесен.

До края на Средновековието френският език нямал единна система. Той бил разделен на няколко диалекта.

Почти всеки писател имал свои граматически правила. Френски поезията и литературата достигнали своя връх в периода от 18-ти до 20-ти век.

„Пепеляшка“, „Спящата красавица“ и „Синята брада“ се е появили точно по това време. Тези истории са написани от известния писател Шарл Перо.

Значителният принос на Франция в световната литература и културното наследство станали произведенията:  „Тримата мускетари“, „Граф Монте Кристо“, „Гърбушкото от Нотр Дам“ и „Двадесет хиляди левги под водата“.

Романът „Фантомът от операта“, написана през 20 век от Гастон Леруа, е една от най-известните творби на съвременната френска литература.

Днес най-значимата награда в областта на френската литературата е  Гонкур награда – Prix Goncourt.

Характерите на всички герои от произведенията на Достоевски са копирани от реални хора. Писателят  постоянно си намирал нови приятели. Започвал разговор, даже със  случайни минувачи.

Съвременниците му отбелязват, че когато писателят се е потопявал в написването на произведението, толкова много се увличал, че забравял да яде.

Той цял ден се разхождал из стаята и на глас изказвал отделните изречения.

Веднъж при писането на един от известните си романи, той ходел от ъгъл до ъгъл и сам със себе си разговарял за отношението на Разколников към старицата лихварка и неговия мотив за извършване на престъплението.

Лакеят се изплашил, когато чул случайно диалога, който развивал Достоевски и си помислил, че писателят е решил да убие някого.

Какво не им достигаше, за да го познаят, ум и прозорливост ли? Те не Го познаха, защото беше облечен в смирение. Не дойде като цар, а като слуга.

Думите Му бяха пълна противоположност на това, което те приемаха. Чужда беше на всяко насилие, високомерие, злоба, разврат. Те обикнаха греха, за това се отдалечиха от неговата съвършена чистота.

Те не Го познаха, защото бяха слепи, така им беше по-лесно.

Например, Пилат веднага схвана, че той е невинен, но нямаше смелост да подкрепи правдата, въпреки че имаше власт. Той изми ръцете си с вода, но с какво щеше да очисти съвестта си.

Те не Го познаха, защото не го обикнаха. Ние познаваме добре това, което обичаме. Тук важна роля играе нежеланието.

Поставете на една маса вестник, роман и Библията. Кое от трите ще привлече вниманието на днешния човек? Вероятно ще прегледа вестника, ще прелисти романа, а на Библията изобщо няма да обърне внимание. Точно така, както човечеството направи с Исус Христос.

Ако Го познаят, хората трябва да Го признаят за Божий Син и Свой Господар.