Архив за етикет: роля

Как мислят гениите

Повечето от хората, когато им се поставят някакви въпроси или са изправени пред поредния проблем обикновено ги решават традиционно, опирайки се на миналия си опит.
Например, ако ви попитата: „Колко е половината на 13?“, повечето от вас ще отговорят 6,5.
Обикновено се опираме на знания получени от преди, така изключваме другите възможности и сме напълно уверени в правилността на решението си. Гениите сблъсквайки се с даден въпрос се питат: По колко различни начина мога да представя този проблем? От какъв друг ъгъл мога да погледна нещата? Колко други начини има за разрешаването му?
Така разсъждавайки човек може да открие няколко начина за решаването на даден въпрос, а някои от тях могат да се окажат уникални. Ето няколко решения на поставения по-горе въпрос, относно половината на 13.
6.5
13 = 1 и 3
XIII = 11 и 2
XIII = 8
Тук важна роля играе мисълта, която трябва да изследва всички подходи. Креативните хора генерират много алтернативни варианти и догадки. За това повечето им идеи се оказват дълбоки и многообещаващи.
Геният намира нова гледна точка, която до сега никой не е изследвал. Такъв човек е способен да свързва неща от различни области. Например Джон Атанасов е забелязал мигането на лампички в едно заведение, което породило у него мисълта за 0 и 1 – двоичен код, което спомогнало за създаване на компютъра. Тесла успял да види връзката между слънцето и електродвигателя, така той създал двигател с променлив ток, в който магнитното поле на двигателя въртейки се, наподобавало въртенето на слънцето.
Навярно знаете играта, когато от една драскулка трябва да нарисувате нещо. Вариантите са различни, защото всеки ще види в нея разнообразни форми.
Хората стават гении, защото знаят „как“ да мислят, вместо „какво“ мислят.

Трудностите за зло или за добро са

Нашият живот е многостранен и разнообразен. Той никога не стои на едно място. В него постоянно се развиват събития, понякога добри, понякога лоши. Вярно е, че ние сами определяме отношението си спрямо тях и сами ги класифицираме, в зависимост от това какво ни носят радост и удоволствие или трудности и мъка.
Трудностите се възприемат като нещо негативно, допринасящо за усложняване на живота ни. Те водят до спад на настроението и се възприемат като черни краски в живота. Повечето хора не обичат да се изправят пред трудностите, предпочитат живота им да течеше леко и плавно, без нервните сътресения.
Все пак, точно тези трудности са изиграли положителна роля в живота ни. Те допринасят за нашето развитие и ще помогнат да разберем стойността на много неща, за които до сега не сме се замисляли.
Как можеш да разбереш цената на щастието, ако не познаваш болката и скръбта? Как можеш да усетиш вкуса на победата, ако не я завоюваш и ти се даде леко? Как можеш да се насладиш на красотата на дъгата, ако не си преминал през дъжда? Преминавайки през трудностите се изменят ценности в живота ни, променя се отношението ни спрямо другите и нещата, които стават около нас.
Ако вие възприемате трудностите като проблем те ще си останат такива за вас, а ако ги възприемате като задача, вие със всички сили ще се стремите да я разрешите.
За да преодоляваме трудностите трябва да имаме решимост. Решимостта е готовност за преодоляване на всякакви препятствия и вяра, че имаме сила да ги преодолеем.
Ако вие сте претърпели неуспех, това означава, че просто сте спрели да действате.
Трудностите ни мобилизират и ни издигат на по-високо ниво в развитието ни. Те ни карат да усвояваме нови знания, нови методи и начини, за да решим възникналите задачи. Дават ни безценен опит.
За това не казвай: “ Не мога!“, а по добре се попитай: „Как мога да го направя?“ Ако търсите решение, ще го намерите.
Наберете решимост и преодолявайте трудностите, в противен случаи те ще ви победят.

Колибрите не обръщат внимание на оцветяването на цветята

Колибрите запомнят „най-вкусните“ цветя по тяхното разположение, а не по външния им вид.
Цветът играе важна роля при храненето на различни животни, от пчелите и пеперудите до кучетата. Цветното зрение помага да се разбере, дали това е годно или не за ядене. Например, дали е вкусен нектара на този цвят и т.н.
Логично е да се смята, че и птиците реагират по същия начин. Но изследователи от Университета в Сейнт Андрюс са открили, че в това отношение колибрите правят изключение. Когато избират цвете, за да се нахранят с нектара му, те не обръщат никакво внимание на цвета му.
Дълго време за колибрите се е водил спор: едни смятат, че птиците предпочитат червения цвят повече от другите, а други са смятали, че това е просто съвпадение. А в действителност важна роля играе разположението на цветчето.
Британските орнитолози успели да разрешат спора чрез провеждане на такъв експеримент. Учените направили за колибрите четири типа изкуствени цветя. Едни съдържали 30% разтвор на захар, други – 20%, а трети допълняли с нектар 10 минути, след визитата на колибрито, на четвърти – след 20 минути.
Повечето от птиците за 30 часа са направили средно по 189 посещения, за да разберат разликата между „бързо въстановяващи се“ цветя и „бавно въстановяващи се“. Едно особено умно колибри, направило 50 посещения на цветята, за да открие разликата.
Но най-важното е, че цветът не играе, никаква роля при запомняне на най-вкусните и бързо запълващи се с нектар цветове. Причината не е отсъствие на  цветово зрение. Колибрите притежават такова и то е по-добро, отколкото при човека.
При прелитането около цветовете този вид птици се ориентират по тяхното разположение. Ако зоолозите премествали цветовете на 20-50 см, птиците преставали да ги забелязват. Ако не намерят даденото цвете на обичайното място, те не го търсят, а отлитат към друго. Това, че цветето е преместено съвсем малко в страни, това съвсем не ги вълнувало.
Цветята, от които колибрите могат да съберат по-голямо количество нектар с по-добро качество, обикновенно имат един и същ цвят, но цвета в случая играе второстепенна роля, само за откриването му.

Матриархат

Съществуват много анекдоти за това, кой командва в къщи. Шеги ли? Мъжете от китайското племе мосо, неговото неофициално име е Кралството на дъщерите, знаят, че именно жените управляват света.

Тази невероятна народност населява югозападната провинция Юнан и днес наброява близо четиридесет хиляди души. Това е единственото село в Китай, където повече от две хиляди години е запазен матриархата.

Жените в племето мосо извършват всичките основни работи. Те домакинстват в дома, решават социалните проблеми, занимават се със земеделие, лов, животновъдство….., а най-смелите усвояват военното дело. На мъжете е отредено място в сферата на обслужването, търговията и занаятите. Към тях се отнасят като към по-слаб пол. Често мъжете прекарват времето си в игра на дама и съвсем не изпитват угризения за безделието си.

Специален подход в това племе има, относно въпросите засягащи любовта и брака. Тук жената избита мъжа и може всеки момент да го изгони ако не ѝ угоди в нещо. Жените на това племе могат да имат по няколко мъже, но това се случва рядко. Във всяка една е заложено чувството за справедливост: „Нужно е за всяка да има достатъчно“.

Бракове не се сключват, защото децата винаги се възпитават от майката. Невероятно е, но децата не се интересуват кой е техния баща. В езика на племето мосо няма дума съответстваща на „баща“.

Майка може да се нарече всяка жена от племето. Когато се ражда дъщеря е празник, благословение от боговете, а когато се роди момче всички се отнасят доста хладно към случилото се.

Разбира се, племето мосо е пример за това, какъв би бил света, ако жените го ръководят. Подобно разпределение на силите би удивило и най-заядливите феминистки.

Интересни са размишленията на китайката Фен Ксиоян относно равноправието. Тя смята, че нарастващата роля на жената в обществото, може да доведе до появата на женски киборги, които биха могли  да минат и без представители на по-силния пол.

Един от първите филми на Чарли Чаплин отново на големия екран

На американския кинофестивал в Арлингтоне, щата Верджиния, ще бъде представен един от първите филми на Чарли Чаплин.
Немият филм е сниман през 1914 г. и дълго време се е смятал за изгубен. Намерил го е киноисторика Пол Геруцки на една от разпродажбите в Мичиган през 2009 г. Той самият не знел, че купува филм на Чаплин. Смятал е, че това е комедия от Keystone studios, за това не е разглеждал филма до март 2010 г. Едва тогава разбрал, че на 16 – милиметровата лента е записан един от първите филми на Чаплин.
В този филм Чарли Чаплин се явява в епизодични роли на полицай. Освен това името му не е фигурирало в надписите.