Американска художничка създава необичайни картини с помощта на въглищен прах и собствените си пръсти.

Джудит Ена Браун рисува вече тридесет години. Своите картини, рисувани с въглищен прах, тя нарича „свирене“.

Всяка нейна нова работа е по-голяма и сложна. Огромна роля в тях играят  сложността на модели.
Основният принцип на графичните работи на Браун е перфектната двустранна симетрия на изображението, постигната чрез едновременно рисуване с две ръце.

За създаване на всеки фрагмент има ограничени, но послушни инструменти: хартия, въглищен прах и петте пръста на двете си ръце.

Своите произведения Браун описва като абстракция, където „свободата е затворена в здрава рамка, но кристализира с помощта на симетрията.

Кристалната структура на изображението се явява като метафора, която се отнася до физическите свойства на графит, които подчинявайки се на силата на натиска и мощта на огъня, може да се превърне в диамант“.

Събранието съвсем не вървеше. Всеки от изказващите говореше мудно, а последният дори приспа присъстващите.

Накрая не се стърпя и стана старата учителка Ленова. Тя беше сладкодумна жена. Като опитна педагожка тя се вживяваше в ролята на детска възпитателка. Вдигна едната си ръка, разпери пръсти и попита:

– Колко пръста има тук?

– Пет, – обадиха се неколцина.

– А еднакви ли са? – отправи тя следващия си въпрос.

– Не! – обади се дрезгав глас.

– Всеки пръст си има своето място, – започна Ленова своето наставление. – Когато ръката върши дадена работа, всеки от тези пръсти вземат участие, но всички действат като един и никой не търси кой какъв дял има в това. Така ли е?

– Да, – обади се някой вяло.

– Никой на никого не се сърди. Всеки участва според силите си …

– Аде, карай нататък, – засече я някой.

– А как се грижим за тях? Делим ли ги на големи и малки? – продължи с въпросите си Ленова.

– Не!

– Наказваме ли някой от пръстите? Е, освен ако не го ударим или чукнем по невнимание, но и тогава не преставаме да се грижим за него.

На хората им стана скучно и те с нетърпения очакваха края на историята. Ленова усети, че е прекалила с търпението им и пристъпи към края:

– Имаме равни грижи и еднаква обич към всички пръсти на ръката, за това тя е силна и се справя с най-трудните и тежките задачи, но скърбим и ни боли, ако се нарани дори един от пръстите на ръката. Така ли е?

– Правилно, – потвърди един възрастен човек седнал на първия ред.

– И какъв е края на притчата? – обади се един нетърпелив глас от задните редове.

Ленова усети, че всички очакват с нетърпение да разберат, какво точно си бе наумила да им каже и продължи ентусиазирано:

– Ако всеки си гледа работата, както трябва и ако някой пострада, вместо да го съди, му подаде ръка и му помогне, нещата няма да се затлачват така. Работата ще е спорна за всички и ще сме доволни и удовлетворени. А ние какво правим? Мърморим и негодуваме на местата си, но сме небрежни към собствената си работа, на събранията предъвкваме едно и също, някои дори успяват и да си подремнат, а резултат няма.

В залата екнаха ръкопляскания, дори и задремалите се събудиха ….

Генетичните мутации, които водят до развитието на аутизъм могат да влияят на размера на мозъка с участието на RhoA протеин по време на ембрионалното развитие на детето.

Това е показала група изследователи от Медицинския факултет на Университета на Калифорния.

Учените изучили множество изветни мутации, свързани с аутизма. Те изследвали къде и кога гените се изявяват по време на развитието на мозъка.

Цяла група от гени, по-специално, KCTD13 и CUL3, показа подобен модел на активиране. В резултат на това е установено, че протеините кодирани от тях, влияят на комплекса, който регулира нивото на RhoA.

Протеиновото семейство Rho играят важна роля в невроната миграция и морфогенеза на мозъка в ранните етапи на развитие.

Екипът от учени планира да тества инхибиторите на RhoA в модели на аутизъм с използването на стволови клетки.

Проучване на изследователи от САЩ показа, че околната среда влияе на имунната система в по-голяма степен, отколкото наследствеността, особено в старческа възраст.

До това заключението изследователи от Станфордския университет са дошли, въз основа на сравнителен анализ на моно и двуяйчни близнаци. Първите от тях имат идентичен генотип, а вторите – 50 % еднакви гени.

В изследването са участвали 78 двойки еднояйчни близнаци и 27 двойки двуяйчни близнаци. Учените са провели биохимичен анализ на кръвта, за да се прецени състоянието на имунната система, анализът включва около 200 показатели.

Резултатите показали, че три четвърти от биохимичните параметри на кръв са били свързани с ненаследствени фактори, като например контакт с инфекциозни агенти и токсини, ваксинации, хранене и хигиена на устната кухина.

Колкото са по-възрастни участниците в проучването, толкова по-изразена е ролята на околната среда в техния здравен статус.

Това се дължи на пластичност на имунната система. Влиянието само един вирус или бактериална инфекция може сериозно да се отрази на състоянието на имунната система.

Ако имунната система работи правилно, тя бързо се адаптира към появата на патогени и условията на околната среда.

Тъй като процесът на адаптация се извършва непрекъснато през целия живот на човека, факторите на околната среда влияят върху здравето в по-голяма степен, отколкото наследствеността.

Във всеки дом в домашна аптечка, а и в аптечката на автомобила винаги се намира ацетилсалицилова киселина или аспирин.

Аспиринът е „бърза помощ“ при висока температура и болки в главата, той винаги е под ръка.

Но аспиринът освен за лечение може да се използва и за други цели в бита.

Например, аспиринът играе голяма роля за запазване цвета на боядисана коса.

За да остане боята на косата по-дълго време, тя трябва да се запази от въздействието на хлора.

Най-бързо се обезцветява коса в басейн. За това преди да го посетите, полейте косата си с една чаша вода, в която са разтворени шест аспирина. Оставете я така 15 минути и след това я измийте с шампоан.