Физиците са показали, че древните египтяни биха могли лесно да транспортират огромни блокове, които са били използвани в строителството на пирамидите, намокряйки пясъка по пътя си.
По време на строителството на пирамидите древните египтяни са били принудени да транспортират в пустините огромни каменни блокове. Известно е, че строителните материали са били поставени върху дървени шейни и използвайки въжета робите са ги влачили. Авторите експериментално са доказали, че мокрия пясък може много да улесни работата на строителите.
Учените са направили миниатюрно копие. Оказало се, че ако пясъка е леко навлажнен, шейна се движи много по-лесно. Това се дължи на капилярните сили на вода, които събират пясъка в малки гранули. Ако пясък е суха, той се натрупва по посока на движението и пречи на придвижването на товарите.
Изчисленията показват, че ако пясъка е намокрена в правилните пропорции, са необходими приблизително два пъти по-малко усилия и  два пъти по-малко роби.
Интересното е, че на стенописите открити в гробницата на фараона Джехутихотепа са изобразени хора със стомни, които излива вода върху трасето, по което роби с въжета влачат огромна статуя.

Организацията „Amnesty International“ е предоставили информация, че огромен брой чужди граждани, които са отишли в Хонг Конг, за да си намерят работа, в действителност, са станали роби на новите си господари.
В рисковите групи попадат индонезийски жени, които работят в домовете на заможни хора в Хонг Конг, като готвачи или камериерки. Доста често, гражданин на Индонезия са изложени не само психологическо, но и физическо насилие.
Като допълнение, агенциите по заетостта конфискуват документите на индонезийци и ги карат да платят огромни суми, за да им помогнат при намиране на работа.
Скоро съдът в Хонг Конг лиши от свобода съпружеска двойка, която е издевателствала на прислугата си. В това се включва постоянен побой и мъчения с използване на гореща ютия.
Странното е, че властите на Хонг Конг и Индонезия не бързат да направят нещо, за разрешаване на проблема.
В случая, би трябвало да добавя и за незаконния трафик на момичета и младежи, които се привличат на работа в чужбина. Вярно е някои се устройват добре, но има и такива, които работят повече от 14 часа в денонощие или са използвани за донори на органи за трансплантация.

Днес в ръцете на банкерите са не само парите на цели държави, но и силата, и съдбата на хората. Те управляват невидимо в политиката и икономиката. Искат да превърнат човечеството в роби на кредита. Това са бъдещите собственици на планетата.
Джери Раф разобличава банковите конспирации и доказва, че проекта „Нов световен ред“ е стартиран преди 300 години. Банката в Англия заема специално място в него.
Едно нещо е сигурно, през 1694 г. се поставя началото на хищническото кредитиране в банкова система.
Крал Уилям III силно разтърсил хазната с четирите скъпо струващи войни. Тогава Уилям Петерсон дал заем на краля 1,2 милиона фунта стерлинги с  8 % лихва. След това краля разрешил на Петърсон да създаде частна централна банка в Англия, като по този начин му дал власт над паричната система в страната.
Въпреки това, цената на такава политика била прекомерна – правителството потънало в дългове спрямо централната банка.  И за да се поддържат лихвените плащания по дълга, били увеличени приходите в бюджета от облагането на американските колонии.
Америка била принудена да напечата свои книжни пари.
Узнавайки причината за разцвет на колониите, Лондон бил възмутен. И през 1764 г. британския парламент приел закон за валутата, който забранявал на колониите да печатат свои пари.
За резултата от това Бенджамин Франклин написал: „Само за една година, икономическите условия се влошили толкова много, че ерата на просперитета приключил. Настъпила такава депресия, че улиците се изпълнили с безработни“. Франклин смята, че точно това е основната причина за американската революция .

Есента с мощна крачка нахлу в ежедневието ни. Вятърът по цял ден гони и събира намръщени сиви облаци, готови всеки миг да се сбият. А стане ли това хвърчат искри, раздиращи небето и се изливат потоци сълзи от не успелите да се наложат в боя.
Листата постепенно се отказват от пъстрата си премяна и навличат нови жълти, червени и кафяви роби, навяващи тиха тъга по отминалото буйно лято.
Учителят по рисуване крачеше по мокрия паваж и поглъщаше всеки нюанс на промяната наоколо. Така в него се зароди желание да прикани днес учениците да нарисуват есента, такава каквато я виждат. Той ускори крачка и радостно влезе в клас.
Думите му бяха изпълнени с нежността и омаята, изпълнили сърцето му от докосването на есента. Учениците наведоха глави, съсредоточиха се в белите листове пред тях, а след минута десетки ръце отразяваха с четки и бои новото чудо сътворено в природата, наречено есен.
Едно момче тихо седеше на последния чин. То дълго време не посягаше към боите и четката, а съзерцаваше главите на съучениците си. Изведнъж нервно взе четката и с плавни движения, започна навярно да изписва нещо красиво с цветовете пред него.
В края на урока, то подаде рисунката на учителя, а там „подутинки“, приличащи на тракийски гробници, се мъдреха на фона на залязващото слънце с имената на всичките му съученици.

Пищният празник в древния Рим Сатурналии е бил в чест на бога на земеделието Сатурн. Той се празнувал на 17 декември по юлианския календар.
В този ден робите били много по-свободни.
Според един исторически източник, робите вечеряли заедно с господарите си на празнични трапези. Според други робите ядели преди господарите си, но приготвянето на храната си оставало привилегия на робите.
В този ден робите можели свободно да критикуват господарите си без страх от наказания.