В средновековието се отделяло голямо внимание на маниерите във висшето общество.

Веднъж Франсоа де Вевил, бъдещият маршал на Франция, бил поканен на обяд при английският крал  Едуард VI.

На масата сервирали рицари на жартиерата. Те носели храната и щом приближавали масата, падали на колене.

Ястията от тях се приемали от главния дворцов управител, който обслужвал краля, като стоял също на колене.

Французинът сметнал това за много странно. Как може, рицарите, идващи от най-известните родове на Англия, големци и военачалници да стоят на коленете.

Във Франция прислужващите пажове, падали на колене още на вратата, влизайки в залата.

През Средновековието християнските ордени се грижели за колонии от прокажени. Наричали ги „къщите на Лазар“.
Такъв е бил Ордена на свети Лазар и остров Лазарето, разположен във Венецианската лагуна на 4 километра от Венеция.
Островът има правоъгълна форма и е застроен със старинни постройки. Името на острова идва от манастира, където рицарите на ордена на свети Лазар се грижели за болни от проказа.
Светецът Лазар е бил приет за покровител на прокажените.
В Италия името е било преобразувано в „лазарет“, което означавало медицински пункт или малка болница към войскова част по време на война или на лагер.

Не сте ли забелязали, че Сан Стефано съвсем не звучи на турски, нищо, че се намира близо до Истанбул? Това име е свързано седна забележителна дата от нашата история 3 март. но въпросът е за името, нали?

И така Сан Стефано е предградие на Истанбул. От 1926 г. селището е започнало да се нарича Йешилкьой. От тогава се е въвело в законодателството правило всяко населено място в Турция да има турско име.

В Османската империя такова правило е нямало. Било е прието империите да не сменят имената на градовете, които завземат, с малки изключения. Истанбул също не е турско име, а гръцко.

Сан Стефано по византийско време бил Айос Стефанос, т.е.Свети Стефан. През 1203 г. рицарите от Четвъртия кръстоносен поход акостирали в селището. И понеже им било трудно за произнасят гръцкото название на мястото, те го превели на родния си език Сан Стефано. Така останало да се нарича още дълго време.

Думата идва от латинското gentilis означаващо принадлежащ на раса или род и на английски man означаващо мъж. По смисъл думата на английски gentleman е аналогична на френската gentilhomme, на испанската gentilhombre и на италиянското съчетание  gentil uomo или gentiluomo.
На всички изброени езици тези дуни означават добре образован човек от добро семейство, членовете на които имат особени отличия. От английски тази дума неизменно се превеждат на латински език като generosus нежен. Джентълменът се отличава с елегантност, точност и умение да си държи на думата – джентълменско споразумение.
От гледна точка на образа, формиран в общественото съзнание, джентълменът се отличава с безупречни маниери и галантно поведение по отношение на жените. По-специално той не може да удари жена и т.н.
През Средните векове джентълмени са се наричали членовете на нетитлуваното дворянство – Gentry, към което се отнасяли рицари и малките синове на феодала. Титлата на бащата се наследявала само от най-големия син.