През 1939 г. в гр. Шлезвиг реставрирали стара църква. Под слоя мазилка били намерени осем рисунки на пуйки, които били изобразено много живо.

Художникът несъмнено е вижда пуйка, но тази птица е дошла от Америка в Европа не по-рано от 1530 г. От къде в Дания през XIII в. могат да се появят пуйки? Това означава, че съществува някаква връзка на Европа с Америка много преди Колумб.

Вдигнал се шум около пуйките в Шлезвиг. Снимките се появили на страниците на научни списания и учебници. И изведнъж се оказало, че знаменитите пуйки са дело на художник от XX век. При ремонта на катедралата били повредени старинни орнаменти, украсяващи стените.

Майсторът се уплашил за вредите, които е нанесъл на древния паметник на изкуството и побързал да поправят щетите, преди да ги забележат. Но художникът не помнел какво било изобразено на средновековните картини и дал воля на фантазията си.

Така на стените на катедралата се появили пуйки.

Денят на кокичето в страната се празнува от 2004 г. През тези дни по традиция към тези цветя се отнасят много внимателно.

Провеждат се беседи, конкурси на рисунки и се пишат съчинения за тях в образователни и културни институции.

А също така се полагат доброволен труд, има изложби на майстори, художници, провеждат се и концерти.

В древността якутските хора почитали кокичетата. За тях това е било знак на пробуждане на природата, символ на победата над смъртта и олицетворение на надеждата след дълга и студена зима.

Днес повечето от кокичетата са записани в Червената книга, като застрашен вид.

В света, в зависимост от климатичните пояси, Денят на кокичето се празнува на различни дати. Те се определят от времето на цъфтежа им.

Стените заплашително се издигаха пред Йоан, сякаш се готвеха да го смажат под тежестта си. Между тях бе заключен целият му живот. На масата бяха разхвърляни рисунки, а на пода се търкаляха глинени модели.

Тук бе проектирал всичките си конструкции, бе изваял великолепните си скулптори. На това място в обятията на най-прекрасната жена за него,  бе познал любовта.

Седна и закри лицето си с ръце. Защо му бяха нужни тези мигове на щастие? Нима за да се чувства двойно по-нещастен в самотата и поражението си?

Картините от предишния живот преминаваха като на кинолента пред него. Намираше всичко преживяно за безсмислено и излишно. Къде останаха триумфите и успехите му? Те бяха част от миналото му но се превърнаха в разпадащи се руини.

Звездата му бе угаснала, славата си бе отишла.

Само една жена  бе отворила сърцето му, до което нямаше  достъп никоя друга,  за истинската любов. Едва ли някой друг човек е имал по-голямо страдание от неговото.

„Защо да не ѝ напише писмо?“ – мярна се като освобождаваща мисъл в измъчения му разум.

Скочи, извади хартия и започна да пише. Пламенните думи изпълнени с любов изпълниха няколко страници. Лицето му се зачерви, целият гореше в треска.

Изведнъж зародилият се импулс бързо угасна и той отпусна ръка.

Йоан не можеше да ѝ пише. Двамата нямаха право да се видят отново, всеки от тях си имаше свое семейство. Любовта им бе намерила върховно удовлетворение, както цвете, което разкрива красотата си само за един ден, а привечер увяхва.

Мигове като този не се повтаряха. Срещнеха ли се отново щяха да се разочароват, като умиращи от жажда стоящи пред солено езеро.

Едва през тази нощ той намери истинския образец в нея. Взе длетото и чука, искаше да запечата онзи миг, когато двамата бяха едно тяло и една душа.

Йоан започна да удря по длетото, спокойно и отмерено. Работеше, забравил за всичко наоколо. Длетото оформяше мрамора според преживяното от него. Мраморните черти все повече се доближаваха до образа, който се бе запечатал  в сърцето му.

От дълбините на душата му изплува предчувствие за избавление. Може би така се чувства умиращ след борба с мъчителна болест в последния си час, когато угасва волята му.

Рисуването на неизмити коли не се отнася към изкуството, тъй като повечето подобни „художници“ рядко пишат нещо повече от „измий ме“.

52-годишният дизайнер Скот Уейд е станал известен благодарение на своите невероятни рисунки, които той е създал на прашните прозорци на колите по Тексаските пътища.

Първоначално Уейд рисувал с пръсти или пръчки, но след това започнал да използва специални инструменти и бои.

Създателят на необичаен жанр в изкуството, вече е участвал в няколко художествени изложби.

Инженери от научно изследователската лаборатория  Disney Research заедно със специалисти от Висшата техническа школа в Цюрих са конструирали робота Beachbot, предназначен да рисува на пясъка.
Малкият робот прилича на костенурка и се придвижва на меки колела, които не оставят следи в пясъка. В задната част на робота е разположено своеобразно „гребло“ с помощта, на което той създава рисунки на пясъка.
За ориентация в пространството робот използва лазерни сензори, но предварително маршрута му трябва да се маркира със специални колони, вмъкнати в пясъка.
След стартирането на робота може автоматично да се нарисува зададената рисунка или задвижването му да става под команда на оператора.