Според експертите от университета в Лондон, гледането на телевизия в продължение на три или повече часа на ден, може да увеличи риска от развитие на диабет у детето.

Деца, които прекарват по три часа пред „синия“ екран, са по тежки и имат по-голяма резистентност към инсулина, което е рисков фактор за диабет тип 2.

Резултатите показват, че организмът на такива подрастващи произвежда нарушено количество хормон на лептина, който участва в регулирането на апетита. Тези резултати са останали такива даже и след като били отчетени нива на активност при участниците в изследването.

Британски учени са анализирали данните на повече от 4490 деца от 9 до 10 години. Те били оценявани по факторите, които влияят върху риска от развитието на диабета. Учените изследвали пропорциите на тялото, нивото на активност и колко време те прекарват пред телевизора или компютъра всеки ден.

християни, хора, минало, Бог, ефект, молитва, Учени от университета Бейлър анализирали данни от 1024 души на възраст от 65 години.

Участниците били разделени в три групи. Първата група включвала християни, във втората – нерелигиозни хора, които са били християни в миналото, а третата – тези, които никога не са вярвали в Бога.

Изследователите открили, че начина на възприемането на Бог определя ефекта от молитвата.

По-специално, молитвата помогнала само на тези възрастни хора, които вярват, че Бог ще ги защити и успокои, когато е необходимо. А тези, които не го вярвали, се оказали изложени на риск от психични проблеми, въпреки молитвите.

Експерти отбелязали, че вярата в Божията любов е особено необходим за по-възрастните хора, когато се сблъскват с различни заболявания, възрастна дискриминация, загуба на приятели и влошаването на финансовото състояние поради пенсиониране.

При такива хора вярата снижава степента на стреса.

Страхът е съвсем естествено нещо. Страх ни е да излезем навън от зоната на комфорта си.

Направете стъпка назад, погледнете на живота си и осъзнайте, че еднообразието не е риск, а сигурен начин да тъпчете на едно място, без да растете и да се развивате.

Да живеем само в комфорт, означава да умрем и сърцето ни да спре да бие.

Всеки от нас има определени възможности, но малко ги забелязват и използват за достигане на целите си.

Всяка възможност е тласък към промяна. Време да се започне да се живее един пълноценен живот, време човек да се пребори със страховете, съмненията и неуспехите си.

Рискувайте. Не е нужно да разглеждате риска като съмнителен вариант или безотговорен избор. Да рискуваш, означава да вземеш живота си в свои ръце.

По новините съобщиха, че бурята в източната част на страната е била опустошителна. Репортерите непрекъснато интервюираха хора, които не бяха успели да се приберат  по домовете си. Те все още не знаеха какви щети са понесли къщите им.

Единствено страх и ужас  се четеше по лицата им. Усещаше се, че те не знаят как да се справят с проблема свързан с разрушението на домове им.

– Страхът от бъдещето може да приеме всякакви форми , – каза си Невена. – Това може да бъде несигурност в работата, притеснение за здравето и живота на близките, финансови сътресение, ….., а сега и тази буря.

Невена си имаше свои страхове. Един от тях се наричаше“резултати от мамография“. Майка ѝ бе починала от рак на гърдата.

– При мен има повишен риск да се разболея от същото, – често се стряскаше Невена. – Но аз съм християнка, доверявам се на Бога, когато ме е страх. Защо след като направих изследването, се почувствах толкова слаба и в ума ми се въртяха какви ли не мисли? Те ме заливаха като море и имах чувството, че се давя.

Невена изключи телевизора и започна нервно да крачи из стаята. Страховете ѝ напираха, но …..

– Библията казва, че Бог е винаги до мен, – каза Невена. – Той ме закриля и придружава във всичко. ….. Не знам какво ме очаква, но се опитвам да не загубя вярата си. Знам, че мога да разчитам на Господа, каквото и да се случи.

Невена падна на колене и отправи към Бога гореща молитва:

– Татко мой, не искам да забравям, че си с мен във всички случаи и създали се ситуации. Освободи ме от страховете ми за бъдещето…..

Според ново изследване, за месеците прекарани в ниска околоземна орбита, астронавтите стават все по-високи, но след завръщането си на Земята постепенно се връщат към предишните си размери. Също така след полет у астронавтите възниквал проблем с гръбнака.

В хода на изследването, шест астронавти на НАСА, всеки от които е бил между четири и седем месеца на Международната космическа станция, три пъти е бил подложен гръбначния му стълб на ядрено-магнитен резонанс: в навечерието на полета, веднага след завръщането им от полет и два месеца по-късно.

Сканиранията показали, че по време, когато са били в космоса, мускулите поддържащи гръбначния стълб са атрофирали. Масата на тези мускули е намаляла с 19 %.

След два месеца те са успели да възстановят само 2/3 от масата на мускулите преди полета. Всичко това четири пъти е увеличило риск от дискова херния в астронавти в сравнение с контролна група.

Освен това астронавтите пораствали с пет сантиметра, но след завръщането си тази разлика изчезвала.

Около 70% от астронавтите на НАСА се оплакват от дискомфорт в гръбнака само след няколко дни, когато летели в космоса. У 50%  се наблюдавали болки в гърба след завръщането им на Земята.

Обикновено тези усещания се обяснявали с подуване на гръбнака след като на него преставало да действа теглото на тялото.

Но томографията не давала никакви признаци за такова подуване. След допълнителни изследвания се изяснило, какво точно става с гръбнака на астронавтите.

Редица проблеми могат да се избегнат, ако в програмата на астронавтите се включат укрепващи гръбнака упражнения, които били разработени за пациенти на земята с аналогични разтройства.