Изследователи, работещи по изучаването на човешките гени са установили, че всеки човек има около две дузини напълно деактивирани гени. Това налага идеята, че не всички неактивни гени са вредни за здравето.
Група от британски генетици от Welcome Trust Sanger Institute са създали нов каталог, така нареченият LoF на гените и техните варианти, за да разберат кои генни мутации водят до заболяване. Едновременно с това може да се разбере как нормално функционират гените в организма.
Работата в тази област е част от глобално изследване 1000 Genomes Project. До сега учените са разработили редица филтри, за да изяснят типичните „грешки“ в гените на човека. Основният въпрос, на който се опитват да отговорят е: колко голяма роля играят LoF-гените в причиняването на заболяванията.
Изследователите са разглеждали почти 3000 възможни варианта за такива гени у 185 доброволци от Европа, Източна Азия и Западна Африка. Загубата на части от генетичните изменения трябва да доведе до нарушение на функционирането на организма. Някои увреждания на гени могат да причинят болести като мускулна дистрофия и кистозна фиброза. Очевидно е, че хората имат стотици такива увредени гени и техните варианти, които пряко засягат здравето.
В неотдавнашно изследване било установено, с помощта на филтри, че около 56% от 3000 потенциални гени нямат сериозно въздействие върху човешкото здраве. Най-малко 1% от човешките гени, могат да бъде изключени без значителен риск.
Сега учените са публикували списък на около 1000 LoF-гени и техните промени, свързани с гените. В болшинството от случаите учените не знаят как работят тези гени и как въздействат, изучавайки ги те искат да добият нов поглед на малко изучените генетични характеристики на хората.

Унгарски катерач, който е загубил крака, се е изкачил на  Лхотце висок 8516 м в Хималаите.
43-годишният катерач Ерюш Жол е достигнал Лхотце, след това се е върнал в лагер номер 4, разположен на височина 7900 м , а след това потеглил към лагер номер 3 намиращ се малко по-надолу.
Катерачът е поставил на риск своята протеза, но нищо сериозно не се е случило. Налагало му се е често да сваля протезата, а след това отново да я прикрепя, особено в по-трудните ситуации, като снежната буря по склона към върха.
Ерюш Жол е първият унгарски алпинист, покорил Еверест. Своето изкачване той е направил през 2002г.
Десния си крак Жол е загубил при падане в Татрите, Словакия през януари 2010г. Кракът му бил счупен на няколко места. Наложило се да бъде ампутирана частта под коляното.

Според европейските изследвания, хората, които вземат аспирин ежедневно, рискуват два пъти повече, да получите макулна дегенерация – възрастна загуба на зрението, в сравнение с хората, които никога не са вземали болкоуспокояващо.

Проучването се е провело в Холандския институт по неврология. Даните не доказват, че аспиринът е причина за загуба на зрението, но има опасения, че той може по някакъв начин да изостри заболяването на очите. При тези разсъждения е отчетено, че много възрастни са го приемали ежедневно.

Хора със сърдечни заболявания, които взимат аспирин за да не се влоши състоянието им, са подложени на по-голям риск от заболяване на очите, но „мъртво тяло не се нуждае от здрави очи“.

Марк Пост от университета в Маастрихт в Холандия, заяви, че в близко бъдеще ще започнат да се отглеждат синтетични меса, годни за ядене.
Скоро учения е измислил начин, как да предизвиква растежа на мускули в лабораторни условия. За това той използва стволови клетки от прасета, които подхранва с кръвен серум от зародиша на кон. При изследванията си той е култивирал ленти, наподобаващи мускули с дължина 2,5см и ширина 0,7см.
Въпреки това създадените ивици изглеждат анемични и неапетитни, Те са бели, защото нямат кръв и съдържат много малко миоглобин. Пост се надява, че работейки с клетки на крави, след година ще създаде синтетично говеждо месо, равностойно на колбасите продаващи се сега в магазина.
Според специалистът по биоетика от Шведския университет на Линкьопинг Стелан Велин, хората лесно могат да ядат месо редки животни, разбира се синтетични. Традиционно ние ядем вкусни меса или животни, които са по-лесни за опитомяване, но за синтетичните меса няма ограничения.
Интересно е, дали хората ще се съгласят да ядат изкуствено месо? Трябва да се отбележи, че употребата на месо, отглеждано чрез серум от зародиша на крава е строго забранен, защото има риск. Той съдържа приони и други токсични вещества. Безопасно ще бъде подхранването само чрез синьо-зелени водорасли.
Изследователите отбелязват, че производството на снтетичното месо ще прекрати клането на животни. То не вреди на околната среда. Например за синтезиране на месо са необходими 99% по-малко земя, отколкото отглеждането на крави.

Преди 15 години, жителят на Сан Франциско, Тимъти Рей Браун преминали тестове за ХИВ. Така в 30-те години Браун става човек с ХИВ-позитивен статус. Скоро след това този млад мъж бил диагностициран с левкемия.

През 2007г на Браун в Берлин трансплантират стволови клетки в костния мозък. Година по-късно, при поредния анализ се установило, че в организмът на мъжа няма и следа от левкемия и ХИВ.

Лекарите смятат, че донорът на костния мозък присаден на Браун е имал имунитет срещу ХИВ. Това явление е доста рядко и се наблюдава само при 1% от бялата раса.

В близкото бъдеще е трудно да се мечтае всички случаи на ХИВ-СПИН да бъдат изцерени. Но този случай е богата почва за изследване.

Изследователят от Калифорнийският университет Пол Волдбердинг заявил, че присаждането на костен мозък, само по себе си, е голям риск. Просто при лечението на Браун някакъв елемент е очистил организма от вируси.