Учените тествали мрежата RoboEarth специално пресъздадена в университета Айндховен  в болнично отделение. Това била кулминацията на четири годишен проект, финансиран от Европейския съюз.
Целта била да се създаде и тества мрежа, както и хранилище на данни, информация, която може да се тегли от хора и роботи. Било планирано от учените, базата данни да стане за роботите като „общ мозък“.
За да се демонстрират възможностите на мрежата, изобретателите избрали четири роботи, които трябвало да се грижат съвместно за пациенти. Един от тях изтеглили картата на отделението, докато другите търсели начин как да дадат напитки на пациентите.
Проблемът е, че много роботи са предназначени да изпълнява само една специфична задача. Но средата, в която роботът трябва да оперира се променя всеки ден и всеки път трябва да се препрограмира машината, а това е неудобно.
С новата система, роботите ще могат да обменят информация помежду си и ще придобиват умения. Въз основа на базата данни, системата ще съхранява данни за определени операции, без да се претоварва паметта на робота и ще се спестява от енергията на батерията им.
Роботизираните асистенти могат да влязат в живота ни през следващите 10 години. Сега има робот почистващ прозорци, косачка за трева, …… Повечето роботи приличащи на хора,  помагат на възрастните хора, но всичко това е в процес на развитие.
Въпреки това има и риск. Джеймс Барет, който е писал много за опасностите, от роботи, които имат независима интелигентност, смята, че в краткосрочен план RoboEarth прави използването на роботите безопасно, като се създава  обща точка на уязвимост за тях.

Двама алпинисти се разположили за почивка през нощта на една издатина на скалата. Те изпили по една кутия бира и ги хвърлили на долу. След това вечеряли и разговаряли.
Единият от тях казал:
– Хората са безразсъдни. Например, скиорите скачачи летят на височина почти 100 метра във въздуха, без никаква опора. Има риск при приземяването да си счупят нещо.
Другият казал:
– Виж водолазите рискуват без всякакъв смисъл….
Поговорили си още малко, а след това се пъхнали в спалните чували и заспали.
А кутиите от бирата, които изхвърлили надолу летели и летели…..

Модел на летяща електростанция, която поглъща, както слънчева, така и ветрена енергия, предавайки я безжично към Земята, не е нещо ново. Ние сме виждали вече летяща вятърни турбини и слънчеви централи, които са насочени към осигуряване на чиста, възобновяема енергия на Земята.
Британската компания New Wave Energy е предложила нова и смела идея, която в момента е в процес на разработване. Компанията планира да се построи първия в света завод с висока надморска височина способен, посредством мрежи от безпилотни самолети да събира енергия от различни източници и да го предават безжично към приемните станции на Земята.
Патентованата технология има тенденция да се използват безпилотни мрежи, за да събиране на слънчева и вятърна енергия, движещи се с ниска скорост, следвайки слънцето. Дроните ще работят при голяма надморска височина, където ветровете са по-стабилни и има минимален риск от лоши метеорологични условия, както и самолетна заплаха.
Всеки безпилотен самолет ще има четири ротора, вятърни турбини и равен терен за генериране на слънчева енергия. Той ще бъде в състояние да се хранят самостоятелно от извлечената енергия и да генерира допълнително 50 кВт, които могат да се предават по безжична мрежа на повърхността на Земята. Такава централа, съдържаща хиляди безпилотни самолети може да произвежда около 400 мегавата електричество, достатъчно за захранването на около 205 хиляди жилища годишно.
Разработката е направена с възможност за по-леко обновяване. Мрежата от дронове може да се снабдява с по-ефективни генератори в процеса на разработването им.

Отделяйки това химично съединение, американските учени са предложили то да се използва в производство на средства, защитаващи от кръвосмучещи насекоми.
Известно е, че комарите хапят някои хора повече от други. Екип от учени от Американското министерство на земеделието не само са потвърдили това наблюдение , но са намерили и причината за това.
Представяйки своето откритие на заседание на Американското химическо общество, един от авторите на изследването Улрих Берне съобщил, че заедно с колегите си е успял да намери в човешката кожа вещество, изгонващо и дезориентиращо комарите.
По време на експеримента комарите били поставени в специални клетки, в които се пръскали различни съединения, отделени от кожата на човека. Учените забелязали, че 1 метилпиперазин не само не привлича комарите, но ги и прогонва с отделения „аромат“.
Когато, след метилпиперазина изследователи напръскали с млечна киселина, която е най- привлекателната за комарите миризма, те не реагирали.
Метилпиперазинът е едно от много химически съединения, намиращи се в кожата на човека. Това вещество лишава комарите от обонянието им и прави за тях човека „невидим“, неприятен и невкусен.
Нивото на отделяне на метилпиперазина в кожата е индивидуално, с което се обяснява отсъствието на интерес или засилено внимание на комарите към различни хора.
Освен това метилпиперазинът няма миризма, за това може да се използва като добавка за лосиони, кремове и други козметични средства. Последното е много важно, особено за районите с голям риск от заразяване с малария. Това заболяване се пренася чрез комари.
Всяка година от малария умират повече от 600 хиляди човека.
Ако се добави метилпиперазинът в козметиката, която използват жителите на застрашените от малария райони, нивото на заразяване силно ще намалее.
Въпреки това, на учените им трябва още време, за да подготвят идеята си за промишлено производство.

Той е много необходим в големия град за всеки жител, въпреки, че заради него хората губят понякога доста време. През целия живот, загубите се изчисляват на месеци чакане. В него е смесено оранжево и синьо, за бъде достъпен за всеки. Между другото, в един от градовете на Южна Америка официално е разрешено той да се игнорира нощно време.
А сега е време да напрегнете малко мозъка си и да откриете: Кой е той?
Не поглеждайте отговора преди това, не е честно!
Отговор: рафотевс
Коментар: В големия град без контрол на трафика е почти невъзможно да се движите, особено с транспорт.
Жителите на големите градове прекарват около 6 месеца от живота си в очакване на зелена светлина.
Има хора, които страдат от далтонизъм, за това е установена строга последователност на светлините, червено, жълто и зелено, отгоре надолу. Поради това, че има хора, които не различават червено и зелено, червения сигнал има оранжев отенък, а зеления – син.
В Рио де Жанейро, от 22:00 до 5 часа сутринта водачите на леки автомобили могат да карат и на червен сигнал. Тази мярка има за цел да се намали рискът от автомобилни грабежи.