През 1934 г центърът на Черказката автономна област Баталпашинск преименували в Сулимов, в чест на председателя на Съветските народни комисари на РСФСР.

Три години по-късно, след ареста и разстрела на Сулимов, градът нарекли в чест на главния организатор на репресиите Ежово- Черкезия.

След още две години когато убили и самия Ежов, градът нарекли просто Черкеск.

Върховният съд на Индия потвърди закона, който забрани сексуален контакт между лица от един и същи пол. Това решение отменя историческото решение от същия съд в Делхи през 2009 г., което доведе до легализиране на хомосексуалността.
Съдът заяви, че парламента трябва да приеме закон по този въпрос. В съответствие с раздел 377 на Наказателния кодекс,  приет преди 155 година по силата на британското колониално управление, сексуален контакт между лица от един и същи пол са признати за неестествени и наказуеми, с лишаване от свобода до 10 години.
Няколко политически, социални и религиозни организации, са поискали от Върховния съд потвърждаване на разпоредбите на закона във връзка с решението на съда през 2009 година.
Наблюдатели посочват, че законът почти никога не се е използвал за преследване на хора, които доброволно са участвали в сексуален контакт, но често се е използвал за полицейски репресии срещу хомосексуалистите.
В дълбоко консервативна Индия хомосексуализмът е табу и много жители вярват, че    еднополовите съюзи са незаконни.
Активисти на различни организации, защитаващи еднополовия секс, нарекли решението на Върховния съд разочароващо и заявили, че ще обжалва в съда.

„Това решение беше напълно неочаквано и за нас това е един черен ден“ – заявил е Арвинд Нараин, адвокат на организацията за защита правата на човека.
Въпреки това, Върховният съд е получил одобрение от религиозни организации, мюсюлмански и християнски.
„Върховният съд потвърди светските традиции на Индия, Съдът не потиска правата на гражданите. Вместо това, той показа разбиране към вярванията и етични ценности на по-голямата част от индийците“, – заявил е Зафаряб Джилани, член Всеиндийската мюсюлманска правова лига.

Мина Кешвар Камаль е била само на 20 години, когато през 1977 г. се е организирало първото движение за правата на жените в Афганистан.

Като студентка в Кабул, тя е била основно лице от организацията, която действала срещу съветската окупация в Афганистан и репресиите на фундаменталистите.

Мина е майка на три деца. Помогнала е да се отворят училища и болници за жените-бежанци в Афганистан и Пакистан.

През 1987 г. Мина била убита в Куета, Пакистан. Двама афганистански мъже през 2002 г. били обесени заради убийството й. Много заявяват, че убийството е свързано с организацията по разузнаването и сигурността в Афганистан.

Организацията създадена от нея все още работи в Афганистан и Пакистан. Тя помага на бежанците – жени и деца, а също така се застъпва и за правата им.