Паноптикум е концепция за изграждане на модерен затвор, предложена от английския философ Джереми Бентам през 1785 г. Представлявала е кръгла структура с килии по края и единствен надзирател в центъра, който можел без да става да наблюдава всеки от затворниците, но никой от затворниците не знаел дали е наблюдаван в момента.
Оттогава изразът се употребява като принципа на наблюдение с минимални ресурси, като средствата за наблюдение покриват всичко и наблюдаваният не може да е сигурен, дали някой го наблюдава в момента.
Самият Бентам въвежда един от основните принципи на своята философия, че властта трябва да бъде „видима и непроверима“. Видима, за да може обектът да бъде непрестанно пред погледа на централната кула, откъдето бива следен. Непроверима, за да не може обектът да узнае дали в момента е гледан, но да е сигурен, че това винаги е възможно.
Като основна и опростена схема на модерния паноптикум можем да вземем романа „1984“ на Джордж Оруел.
В едно свое есе Марк Постър разглежда електронните бази данни като модел на един модерен паноптикум. Всяко едно наше действие в информационната епоха е записано и вкарано в регистри, чрез които могат да наблюдават нашите действия. Искаме или не, ние влизаме в един паноптичен затвор, наречен от Постър свръхпаноптикум.
Ако се замислим реално, всяко едно използване на кредитна карта и документи, които предоствяме в банката за ползване на редица услуги, осигуряват на съответнта банка или институция електронна база данни, която улеснява нашето наблюдение. Всяко напускане на дадена държава се отбелязва на митницата. При смяна на местожителство попълваме нова адресна регистрация. На работните си места ние сме следени постоянно, дори в домовете си ползвайки мобилни телефони, интернет и други постижения на техниката, без да подозираме, обогатяваме информацията в електронните бази данни, които ни следят като надзирателя в куллта на паноптикума.
Новите начини на включване в паноптикума не са насилствени. Вместо това те са облечени с лъскави реклами и много често изглежда привлекателно за бъдещите наблюдавани.
Идеята за „Големия брат“ не е фантастика, тя е напълно осезаема и лесна за реализация с новите технологии, използвани от властта. Всички супермаркети, търговски центрове, публични пространства са наблюдавани от множество камери. Те превръщат обществото в един прозрачен, хомогенен елемент. Основната сила на всички властови структури се обляга на привилегията, предоставената от самите граждани, да разполагат с техния живот.
И всичко това става по наше лично желание. Ние сами влизаме в килията на паноптикума, осигуряващ автоматичното функциониране на властта над нас.
