Много хора вярват, че съдът е нещо като лотария, където всичко зависи от отношението на съдиите, подсъдимите, прокурорите и адвокатите. Разбира се, съдията, според правилата трябва да бъде възможно най-обективен и да не смесват личните си чувства с делата. На практика всичко е малко по-различно. Има случаи, които на никой друг не приличат.
През 2009 г. съдия осъдил на шест месеца затвора човек, който се прозявал шумно в съда. Освен това, този същия съдия осъдил за малък срок друго лице, чийто мобилен телефон звъннал по време на изслушването.
Клифотн Уилямс дошъл в съда, за да чуе присъдата на свой братовчед, който бил обвинен за нещо.
След като Уилямс започнал шумно да се прозява, съдията му дал шест месеца затвор.
Съдията оправдал своето действие с това, че Уилямс много шумно се прозявал, явно решен да наруши реда в съда.
Между другото, този съдия е отговорен за една трета подобни присъди, свързани със звънящ мобилен телефон, разговори в залата по време на съда и т.н., които са обявени в САЩ през последните 10 години.

Говори се за един адмирал на остров Хаити, който се отличавал с изключителна жестокост.
Веднъж той хванал няколко от ръководителите на противника. Взел ги на кораба си. Излязъл в открито море и там спокойно им заявил:
– Дарявам ви свободата.
И те трябвало бързо да напуснат кораба. Заловените били отведени на палубата и хвърлени на акулите, които често съпровождали кораба.
Така и дяволът постъпва с тези, чийто живот е завладял. Той ги извежда в откритото житейско море и ги хвърля в бездната на греха и пороците, водещи към гибел.
Грехът е нарушение на съвършената Божия воля. Разстройство, извращение и унищожение на Божия съвършен ред. Грешникът внася дезорганизация и нарушава Божия ред. Грехът е като чума, която засяга всички смъртни.
Психическите разстройства, разрушенията и войната се коренят в греха. Грехът е причината за безумието. Той отравя сърцето. Грехът  е подобен на ураган и вулкан. Той е рак, разяждащ човешката душа. Грехът е като поток, който помита всичко по пътя си.
Ела те при Исус, нека Той да вземе кормилото на вашия живот. Тогава той няма да завърши на земята с тревоги и отчаяние, а с радостна песен в тихото пристанище на вечността.

На английски език има изречение, в което една и същата дума се използва 11 пъти под ред. Ето ви и самото изречение.
James while John had had had had had had had had had had had a better effect on the teacher,
Това изречение се използва в английския език, за да се покаже необходимостта от използване на препинателни знаци, които подчертават изменение на интонацията, ударение и пауза, преминаващи в разговорна реч.
Това е английският вариант на изречението, което използваме на български: „Да се обезглави не да се помилва“, където смисълът се изменя в зависимост от мястото на запетаята.
Английското изречение се използва като езикова загадка или тест, в което правилно трябва да се поставят препинателните знаците, за да се разбере смисъла му.
Ето и правилният вариант на разглежданото изречение:
James, while John had had „had“, had had „had had“; „had had“ had had a better effect on the teacher.
А ето и примерният превод на полученото изречение:
Докато Джон е използвал „имаше“, Джеймс използва „имал“; учителят е предпочел „имал“.

При един пастор дошъл съвременен фермер, добър бизнесмен и попитал:
– Да се дава десятък е старозаветно изискване.
Пасторът казал:
– Всъщност, ти имаш избор. Можеш да даваш от печалбата, може и от реколтата, а можеш и според Новия завет.
– Добре, – след като помислил известно време фермера, попитал, – а как се дава от печалбата?
– Ако изкараш хиляда долара, даваш сто.
– Не, – казал бизнесмена, – аз изкарвам много повече от хиляда, трябва много да давам. А как изглежда даването от реколтата?
– Ако искаш да даваш от реколтата, ти трябва да дадеш една четвърт от нея.
– О, не, – възмутил се фермерът, – това е много. Давай по Новозаветния ред тогава.
– Ако даваш по него, то Господ казвай: „Дай всичко!“

Лятото е в разгара си. Отново е организиран лагер за децата сред природата. Веселите гласове на момчета и момичета огласят гората, където се намират новопостроените къщички на импровизирания лагера.
В следобедните часове децата получават, като допълнение към храната през деня, пресни хлебчета с чай.
За късмет в днешния ден между 200-та броя се намираха десет изгорели кифлички, буквално „черни“ на вид.
Нямаше с какво да бъдат заменени. И ръководителят на лагера се разпореди:
– Сложете ги на масата разбъркано….. или в шахматен ред……измислете там нещо, за да се замаскира ситуацията.
А когато дойде време за следобедната закуска, всичките 200 места бяха заети около масите. На крайната маса седяха ръководителите на децата в лагера.
Странно, но точно пред тях се оказаха десетте изгорели кифлички.
Първоначално ръководителят на лагера изпадна в шок. Той съвсем не очакваше такова развитие на събитията, но след това се засмя и успокои останалите възрастни на масата:
– Е, трябва да се смирим…..
И те горките се смиряваха 20 минути, докато слушаха разясненията му по въпроса.