Това се случило преди много години  в едно царство. Там един мъдрец помагал със съвети на царя. Като награда за съветите си мъдрия човек поискал толкова злато, колкото тежи един слон.

Но как може да се премери един слон без съвременна техника?

Сега е ваш ред. Помогнете на царя. Или за по-лесно бихте оставили мъдреца без възнаграждение?

Помислете малко. Какво бе открил Архимед?

Е, повече няма да подсказвам. Ако сте нетърпеливи прочетете направо….

Отговора: Ако слона се качи на лодка с по-голяма платформа, трябва да се обърне внимание колко дълбоко потъва лодката. Това е напълно достатъчно, за да се определи теглото на златото.

Мъж се обадил в полицейското управление, че малко момче се опитва да заработва за себе си храна. Пробвало да продаде играчка си.

Детето се намирало близо до една аптека. Когато видял полицая момчето започнало да нервничи. То казало на полицая:

– Много съм гладен и бих искал да получа пари, за да си купя храна.

Оказало се, че детето не е яло от няколко дена. Полицаят нахранил момчето и го взел в участъка, където му пуснал мултипликационни филми.

През това време служителите на реда проверили дома му, който бил в плачевно състояние. Там имало и други гладни деца. Четири момчета на 11,12,15 и 17 години. Била намерена и бутилка с алкохол.

Родителите, които по това време се намирали в дома, са получили пет обвинения, включително небрежност и малтретиране на децата.

Децата били взети от роднини, които се погрижили за тях.

На лист хартия са написани числата от 0 до 14, както е показано на рисунката.

Намерете по какво правило са подредени числата и поставете числата 15, 16, 17 на правилното място.

Ако не сте избързали да погледнете картинката и коментара към нея отдолу, можете да седнете и сериозно да помислите върху задачата.

Ако ли не направо четете….

Отговор: В първия ред всички цифри са изписани с криви линии, във втория само с прави, а в третия и с двата вида линии.

Той ни взе и ни се довери. Навярно си казвате:

– Но това не е много мъдро от Негова страна, да ме избере, защото в мен нищо няма. Кой съм аз?

За това ви е избрал. Докато си мислите, че във вас има нещо, Той не може да ви избере, защото тогава вие служите на своите собствени цели. Но ако му позволите да ви доведе до границата, зад която свършва надеждата, тогава може да ви изберете и да ви доведе до Ерусалим и това ще означава, че ще изпълните Неговите цели, а тях той няма да обсъжда с вас.

Ние сме склонни да мислим, че ако човек има някакъв естествен талант, то от него ще се получи добър християнин. Но въпросът не е какво имаме, а това какво Бог ще вложи в нас. Става въпрос не за природни таланти под формата на воля, специални знания или опит – всичко това няма значение.

Смисъл има само едно нещо, че Бог ни отвежда към наследството си и ни прави неговите приятели.

А приятелите на Бога са тези, които разбират, че са нищи. Бог нищо не може да направи с човек, който си мисли, че е в състояние да Му даде нещо.

Ние като християни, въобще нямаме „наши“ дела, ние имаме едно дело – Божието.

Не знаем към какво се стреми Бог, но на нас ни е нужно, каквото и да стане, да бъдем заедно с Него. Нищо не трябва да пречи на взаимоотношенията с Бога, но ако има такова, трябва да го отстраним и да въведем ред в тях.

Главното в християнството, не са нашите дела, а отношенията ни с Бога и тази атмосфера, която тези отношения пораждат.

Наталия я придвижваха поетапно от Далечния север до М. Беше война. Навсякъде глад и страх.  Дългите етапи на прехвърляне застрашаваха всеки от затворниците със смърт.

Някъде по пътя Наталия бе заведена в някакъв лагер, в който на няколко дни се сменяше конвоя.

Наталия я изпратиха да мие пода в трапезарията. Зимата бе студена. На мръсния под водата много бързо замръзваше. А Наталия бе останала без сили от дългото пътуване. Освен това, тази работа я накараха да я върши през нощта.

Мие, търка, залива с вода, разбива леда и пак почва отново. Безсмислените действия се повтаряха, а умората я смачкваше. Обикновено Наталия не се предаваше лесно и издържаше на всичко, но това бе много повече …. Човек трудно би го понесъл, независимо дали е мъж или жена. Искаше ѝ се да зареве от безсилие и умора.

Изведнъж в столовата  влезе някакъв човек. Той беше от затворниците.

– От къде си? – попита я той.

– От Далечния север, – Наталия отговори тихо и уморено.

– Имаш ли пари и продукти за такъв страшен и дълъг път?

Наталия само поклати глава.

Мъжът излезе, а след това се върна и ѝ донесе възглавница, чувалче със захар и 100 рубли, това бе доста голяма сума за затворник.

Наталия недоумяваше: „И всичко това дава на мен, съвсем чужд човек?“

– Как се казвате? – попита Наталия – Като стигнем до мястото, ще пиша на мъжа ми и той ще ви върне „дълга“.

Мъжът срещу Наталия бе висок и слаб, но с весели и живи очи.

– Моето име  вие ще забравите през този дълъг път. Дори и да не го забравите и пишете на мъжа си. Ако ми “ върне дълга“, – засмя се затворникът, – то паричния превод няма да ме намери. Сега съм тук, а сутринта там. Всичко ще бъде напразно и безполезно.

– Но как така, – възмути се Наталия. – На кого да върна дълга? Аз не мога просто така да взема.

– Когато вече имате възможност, – обясни мъжът, – „върнете“ на този, който се нуждаеше, както вие сега. А той на свой ред ще даде на някой друг и т.н. …Благодарение на това издържаме, мило момиче. Така живеем.

Мъжът ѝ целуна ръка и си тръгна, завинаги.

Наталия така и не научи, кой беше този човек, но тя десетки пъти бе давала и ще продължава да дава, докато бъде жива.

Възглавницата е цяла и до днес, а захарта и парите ѝ спасиха живота в продължение почти на три месеца, докато я прехвърляха „поетапно“.